Изглед на разрушените домове в град Хан Юнис на 26 април 2024 г. Кредит – Saher Alghorra.
За първи път палестинският фотограф Сахер Алгора говори с TIME за опита си в документирането на смъртта и разрушенията в родната му Газа, за ответните мерки на Израел за нападението от октомври. 7, едва беше започнало. Ударът вече беше напълно опустошителен. Първите снимки на Алгорра запечатват димни облаци, които се появяват на местата, където някога са се издигали високи жилищни блокове, сцени на опечалени родители, които оплакват децата си, и цели общности, които претърсват развалините на своите квартали в търсене на оцелели.
Една година по-късно 28-годишният фотограф продължава да записва реалността на палестинците, живеещи в регион, където белезите се виждат от космоса. Въпреки всички снимки на физическото опустошение обаче, най-силните изображения на Алгора изобразяват човешката цена. На една от тях той е заснел младо палестинско момиче, което ридае под дъжда, докато заедно с други бежанци чака пред лагер в най-южния град Рафах. Поради липсата на хуманитарна помощ, която достига до Ивицата, повечето хора могат да очакват да се хранят само веднъж на ден, а десетки деца са загинали от глад.
( Предупреждение: Някои от следващите изображения са графични и могат да бъдат обезпокоителни за някои зрители ).
На друга снимка палестинско семейство седи във всекидневната на порутената си къща в Хан Юнис. Стените са почернели от опожаряването и инфраструктурата се разпада, но е по-добре от това, в което повечето хора в Газа, включително Алгора, са принудени да живеят: тесни палатки. Алгора, който е бил принуден да напусне дома си в град Газа в ранните етапи на конфликта, сега живее в палатка с колеги до медицинския комплекс ‘Насър’ – една от последните болници в Газа.
‘Беше трудно и рисковано да отразявам тази война’, казва Алгора. По данни на Комитета за защита на журналистите най-малко 116 журналисти и медийни специалисти са загинали при отразяването на конфликта, което го прави най-смъртоносния период за журналистите, откакто групата започва да събира данни през 1992 г. Алгорра приписва оцеляването си на ‘Божията доброта и силната ни вяра, че няма да ни се случи нищо друго освен това, което Бог е написал за нас’, но също така твърди, че ‘сме изтръпнали.’.
Макар че в образите на Алгорра не липсва отчаяние, не във всички от тях то е налице. На един кадър от септември се вижда палестински учител, който пише на бяла дъска в импровизирана класна стая, построена в палатка; тридесетте ученици, седящи с кръстосани крака на земята, не са получавали подходящо образование от една година, а повечето университети и училища в Газа са разрушени.
Решен съм да покажа красивата страна и историите за успех и устойчивост на фона на този геноцид, пред който е изправен моят народ – казва Алгора.(През януари Международният съд издаде междинно решение, според което е налице правдоподобен риск Израел да извърши геноцид в Газа. Окончателно решение обаче може да бъде взето след години. Израел твърди, че спазва международното право.) На друга снимка разселени палестинци са се събрали на морския бряг на Газа, където вълните на Средиземно море осигуряват отдих от жегата и за мнозина са единственото достъпно място за къпане в радиус от километри.).
Непоколебимостта, sumud на арабски, отдавна се смята за палестинска културна черта. Но за Алгорра изображенията показват нещо повече от това.’Ние сме народ, който обича живота и се държи за него – казва той, – защото сме народ, който заслужава да живее в мир.’.
Въпреки че не всички искат страданията им да бъдат фотографирани, Алгора казва, че работата му се е променила с навлизането на войната във втората година. Първоначално много палестинци може би са смятали, че образите на страданието могат да накарат външния свят да действа, да помогне за прекратяване на страданието им, но това вече не е така.’Виждаме и усещаме, че външният свят вече не е толкова загрижен, колкото преди’, казва Алгора.’За съжаление Газа и нейният народ са оставени да живеят в трудности и страдания, незабелязани от никого. Страхувам се, че животът ще остане такъв, какъвто е сега, с принудително приспособяване към живота в лагерите.’.
Въпреки това Алгорра казва, че от хилядите снимки, които е направил през последните 12 месеца, най-трогателната е от спешното отделение на болницата ‘Ал-Шифа’ в Газа, където майка се сбогува с малката си дъщеря, загинала при бомбардировка на дома им през нощта.
Твърди, че ‘писъкът на майката звучи в ушите ми и до днес.’.
Пишете на Ясмин Серхан на адрес [email protected].
