Изследване, проведено от учени от три университета – University College London, King ‘College London и University of Leeds – показва, че хранителните предпочитания на децата до голяма степен се влияят от генетиката..
Изводите са направени след сравняване на данните, събрани от 4804 британски близнаци, чиито родители са попълнили въпросници за хранителния режим на децата си, когато те са били на 16 месеца, 3, 5, 7 и 13 години. Изследователите са проучили сходствата в хранителните предпочитания между неидентични близнаци (които споделят само 50% от гените си) и еднояйчни близнаци (които споделят 100%). Интересно е, че при нееднаквите близнаци хранителното поведение е по-малко сходно в сравнение с еднояйчните близнаци, което говори за по-силна генетична връзка. Проучването също така показва, че придирчивото хранене нараства по интензивност и честота между 16 месеца и 7 години, след което има тенденция да намалява с наближаването на юношеството.
‘Надяваме се, че това ще облекчи част от чувството за вина, с което се сблъскват много родители, и че за мнозина може да е успокояващо да знаят, че генетиката играе важна роля в обяснението на това защо някои деца са по-придирчиви от други по отношение на храните, които са склонни да ядат’, каза д-рСейнеп Нас, изследовател от Университетския колеж в Лондон и един от водещите автори на проучването.
Въпреки че генетиката е доказано силен фактор, учените смятат, че не бива да се пренебрегва и средата, в която детето развива своите хранителни умения в детството; това включва както обстановката по време на хранене, така и домашната среда.
Придирчивото хранене може да бъде формирано
В повечето случаи храненето на детето е най-предизвикателният момент от деня. С придирчивостта и отказите им да се хранят, както и с неудовлетвореността на родителя, че може да допусне някаква грешка, и двете страни стават нервни, макар и по различни причини. Цитираното проучване показва, че хранителните предпочитания на детето имат генетичен компонент. Това обаче не бива да обезкуражава родителите, които могат да се примирят с мисълта, че не могат да направят нищо, за да променят хранителното поведение на детето си. Напротив, става още по-важно да се намесим, но да го направим правилно.
Началото е от решаващо значение, като тук се има предвид началото на диверсификацията или отбиването, водено от бебето. На този етап не бива да изпитвате необходимост да убеждавате – камо ли да насилвате! – детето да яде повече, отколкото желае. Никакви игри или ‘представления’, които да отвличат вниманието му от глада или от това кога иска да спре да яде. Не настоявайте да яде твърда храна, когато предпочита мляко. Твърдата храна допълва храненето, а не го открива. Целта на разнообразяването не е да се задоволят хранителните нужди на детето веднага, а да му се помогне да открие различни вкусове и текстури, като същевременно се позволи на храносмилателната му система постепенно да се приспособи към твърдата храна.
Още един важен момент: детето се нуждае от разнообразни храни, но не и от всички на едно хранене! Правилото се спазва, ако през седмицата то получава разнообразна храна.
Най-често срещаните грешки при храненето на придирчиво хранещо се дете
Не са много родителите, които имат щастието да имат деца, които не са придирчиви към храната. Деца, които не проявяват суетене на масата и които изяждат почти всичко, поставено в чинията им. Няма нужда от приказки, обещания, заплахи или лъжи, за да ги убедите да вземат поне няколко хапки.
Въпреки това има грешки, които много родители допускат, докато се борят с придирчивите, грешки, които могат да доведат до това децата да развият нездравословни хранителни навици с течение на времето. Принудата (ако не изядеш всичко в чинията си, няма да можеш да гледаш анимационни филми!) и подкупването (ако изядеш всичко, ще получиш десерт) вероятно са сред най-опасните от тези грешки. Ето и други често срещани капани, в които мнозина лесно попадат:
Разбира се, това е най-лесният път: детето яде, а родителят е доволен. Но той не е нито правилен, нито здравословен. Да кажем, че детето харесва само пържени картофи, шницел и хляб с масло и сладко. Ще му давате ли само тези храни?! Не сваляйте гарда и продължавайте да предлагате нови храни, но без да правите от това голям проблем. Възможно е те да не искат да ги опитат от първия път. Нито втория, нито третия път. Това е нормално, но не бива да води до упреци или настояване. В крайна сметка, един ден, без натиск, детето може да стане достатъчно любопитно, за да ги опита.
С израстването на детето нараства и неговата потребност от самостоятелност. Дайте им възможност да избират какво да ядат от чинията си и колко да ядат. Те най-добре знаят колко са гладни и колко сити се чувстват. Освен това родителите са склонни да претоварват чинията на детето. Ако то не може да изяде всичко, това не означава, че е придирчиво, а просто, че му е било достатъчно това, което е яло, и не трябва да бъде принуждавано да дояжда всичко в чинията си.
Дори и малките здравословни закуски, ако са твърде чести, могат да провалят основното хранене. По-вероятно е гладно дете да изяде порцията си по време на хранене, отколкото дете, което непрекъснато е закусвало.
Времето и енергията често се губят напразно. Сервирайте на детето това, което сами ядете. Това е силата на примера. Разбира се, вкусовите рецептори на детето са доста по-различни от тези на възрастните и не можете да очаквате, че то ще харесва пикантни или подправени ястия. Вместо да приготвяте отделни ястия за тях, предложете им по-мек вариант, като избягвате подправките например.
Децата обичат да правят нещата, които правят възрастните. Участието на детето в приготвянето на храната увеличава вероятността то да се храни и да се чувства по-свързано с храната.
Съвети за насърчаване на придирчиво хранене към хранене.
