В момента Италия преживява силни бури, които връхлитат Централна Европа; в голяма част от страната са издадени предупреждения за наводнения, силни ветрове и проливни дъждове.
Пескара в центъра на страната вече са получени съобщения за наводнения, а метеорологичните предупреждения, издадени от италианската метеорологична служба, обхващат региона от северното крайбрежие на Емилия-Романя до крайния юг.
Предупрежденията съвпадат с опустошителните наводнения от тази седмица, при които загинаха най-малко 21 души в части от Полша, Чехия, Румъния и Австрия.
Властите в Унгария, Словакия и Хърватия също издадоха предупреждения за предстоящи наводнения.
Значителните наводнения са причинени от бурята ‘Борис’, която донесе огромни количества дъжд и сняг през уикенда.
За да се помогне на 40 000 души, които трябваше да бъдат евакуирани от град Ниса, повече от 5000 войници бяха изпратени в Южна Полша.
Водите на наводненията се оттеглят на някои места в региона и се разпространяват на други, като степента на щетите се разкрива в полски градове като Глухолази.
Много от улиците на града са покрити с кал, а главният мост се е срутил заради щетите, причинени от разлятата река.
Във вторник полската полиция потвърди, че са загинали най-малко шест души, като предупреди за ‘фалшива информация’ след съобщения в медиите, според които общият брой на загиналите е повече от десетина.
Премиерът на страната Доналд Туск обяви едномесечно състояние на природно бедствие – като най-тежките наводнения се очаква да засегнат град Вроцлав в сряда.
Най-силно засегнати са районите в близост до чехословашката граница, където в Чешката република също са евакуирани 15 000 души.
Според местната неправителствена организация Človęk v tísn, страната е сполетяна от най-тежките наводнения, които е виждала от повече от 27 години.
В резултат на интензивните дъждове във вторник река Одер е излязла от бреговете си, като Острава е сред най-засегнатите градове.
В резултат на бързото покачване на нивото на водата в река Дунав столицата на Унгария Будапеща и столицата на Словакия Братислава се подготвят за потенциални наводнения.
Доброволци и служби за спешна помощ също работят денонощно, за да предпазят ниско разположените общини в района, като в някои райони получават подкрепа от армията.
Гледайте по BBC iPlayer
Отгоре – Бурята Борис.
Според съобщения в местните медии австрийските власти са затворили част от река Дунав за морския трафик поради повишеното ниво на водата по важния воден път.
Хърватската метеорологична и хидрологична служба предупреди, че реката може да претърпи ‘изключително рядко’ повишение на водите – и потвърди, че са налице планове за поставяне на бариери срещу наводнения, ако е необходимо.
Националната служба за гражданска защита на Италия също е издала жълти предупреждения за почти 50 области за утрешния ден, като предупреждава хората за възможността от бури, свлачища и наводнения.
Професор Хана Клок, метеоролог от Университета в Рединг, заяви пред Би Би Си, че речните нива са достигнали своя връх в повечето по-малки, планински реки в засегнатата от наводнения Източна Европа.
‘Няколко по-големи реки, като Дунав и Одер, все още се покачват в някои райони и няма да започнат да спадат отново до края на вторник или началото на сряда. Те все пак ще бъдат значително по-високи от средните’, продължи ораторът.
Метеорологичните прогнози на Би Би Си посочват регионите Емилия-Романя и Марке като области с най-голямо безпокойство.
Само през следващите три дни в района може да падне толкова дъжд, колкото за един или два месеца, а възможността за наводнения е изключително тревожна.
Пожарникарите в Пескара, Абруцо, казват, че вече са получили над 200 обаждания за помощ след проливните дъждове, предизвикали наводнения.
В Румъния се очакват още дъждове в източните Карпати, които застрашават градове и села в окръзите Галац и Васлуй, които вече бяха силно засегнати.
Екстремните валежи стават все по-чести и интензивни в Централна Европа, както и в голяма част от света.
Въпреки че се очаква по-интензивни валежи в един затоплящ се свят, за което свидетелстват събитията в Централна Европа, точното въздействие на изменението на климата остава несигурно.
За да се определи това със сигурност, е необходимо задълбочено научно изследване на човешките и природните влияния, което може да отнеме няколко седмици или месеци.
Но климатолозите от години предупреждават за подобни екстремни валежи, които се появяват със затоплянето на планетата.
В по-топлата атмосфера се задържа повече влага, което води до по-силни валежи.
Освен това повишеното изпарение от по-топлите океани подхранва буреносните системи.
С всяко повишаване на средната глобална температура с 1 С атмосферата може да задържа около 7 % повече влага.
Според проф. Клоук, експертите очакват, че ако глобалните температури се повишат още повече, изменението на климата ще влоши наводненията през следващите години, тъй като ‘екстремните летни дъждове са по-силни и по-бързо пълнят реките.’.
‘Само преди няколко седмици части от Южна и Източна Европа страдаха от суши, горещини и пожари’, добави тя.
‘Ние излязохме от тигана и влязохме в горещата вода.’.
В момента Италия преживява силни бури, които връхлитат Централна Европа; в голяма част от страната са издадени предупреждения за наводнения, силни ветрове и проливни дъждове.
В Пескара, в централната част на страната, вече има съобщения за наводнения, а метеорологичните предупреждения, издадени от италианската метеорологична служба, обхващат региона от северното крайбрежие на Емилия-Романя до крайния юг.
Предупрежденията идват в момент, когато тази седмица наводненията опустошиха части от Полша, Чешката република, Румъния и Австрия, при което загинаха най-малко 21 души.
Властите в Хърватия, Унгария и Словакия също предупреждават за наводнения през следващите дни.
За големите наводнения е виновна бурята ‘Борис’, която изсипа тонове дъжд и сняг през уикенда.
Повече от 5000 войници са изпратени в помощ на хората в Южна Полша, включително на 40 000 жители, евакуирани от град Ниса.
Степента на щетите става видима в полски градове като Глухолази, тъй като наводненията в региона се разпространяват в някои райони и се оттеглят в други.
Главният мост на града се срути, след като беше повреден от разлятата река, а много от улиците бяха покрити с кал.
Във вторник полската полиция потвърди смъртта на най-малко шестима души, като предупреди за ‘фалшива информация’ след съобщения в медиите, според които общият брой на загиналите е повече от десетина.
Премиерът на страната Доналд Туск обяви едномесечно състояние на природно бедствие – като най-тежките наводнения се очаква да засегнат град Вроцлав в сряда.
Районите по чешко-полската граница са сред най-засегнатите, където 15 000 души са евакуирани и в Чехия.
По данни на местната неправителствена организация Člověk v tísn в страната са регистрирани най-тежките наводнения за последните 27 години.
Острава е един от най-засегнатите градове, след като река Одер излезе от бреговете си след проливните дъждове във вторник.
Междувременно нивото на водата в река Дунав в Словакия и Унгария продължава да се покачва бързо, а словашката столица Братислава и унгарската Будапеща се подготвят за възможни наводнения.
Службите за спешна помощ и доброволците, на някои места подкрепени от армията, също работят денонощно за защита на ниско разположените селища в региона.
Гледайте по BBC iPlayer
Бурята ‘Борис’, видяна отвисоко.
Според съобщения в местните медии австрийските власти са затворили части от река Дунав за корабоплаването поради повишеното ниво на водата по важния воден път.
Хърватската метеорологична и хидрологична служба предупреди, че реката може да претърпи ‘изключително рядко’ повишение на водите – и потвърди, че са налице планове за поставяне на бариери срещу наводнения, ако е необходимо.
В Италия Националната служба за гражданска защита също е издала жълти предупреждения за близо 50 региона за утрешния ден, като предупреждава, че има риск от бури, свлачища и наводнения.
Професор Хана Клок, метеоролог от университета в Рединг, заяви пред Би Би Си, че речните нива са достигнали своя връх в повечето по-малки, планински реки в засегнатата от наводнения Източна Европа.
‘Няколко по-големи реки, като Дунав и Одер, все още се покачват в някои райони и няма да започнат да спадат отново до края на вторник или началото на сряда. Те все още ще бъдат значително по-високи от средното ниво’, продължи говорителят.
В прогнозите на Би Би Си за времето регионите Емилия-Романя и Марке са определени като областите, които предизвикват най-голямо безпокойство.
Само през следващите три дни в региона могат да паднат валежи за един или два месеца и има сериозни опасения за възможността от наводнения.
Повече от 200 сигнала за помощ вече са подадени към пожарникарите в Пескара, Абруцо, в отговор на наводненията, причинени от проливните дъждове.
В източните Карпати на Румъния се очакват още дъждове, които застрашават вече сериозно пострадалите градове и села в окръзите Галац и Васлуй.
В голяма част от света, включително в Централна Европа, се наблюдава увеличаване на честотата и интензивността на екстремните валежи.
Въпреки че се прогнозират по-интензивни валежи в един затоплящ се свят, за което свидетелстват събитията в Централна Европа, точното въздействие на климатичните промени остава несигурно.
За да се определи това със сигурност, е необходимо задълбочено научно изследване на човешките и природните влияния, което може да отнеме няколко седмици или месеци.
Със затоплянето на планетата обаче учените, занимаващи се с климата, от години предупреждават, че подобни интензивни валежи ще се случват.
По-топлата атмосфера задържа повече влага, което води до по-интензивни валежи.
Освен това повишеното изпарение от по-топлите океани подхранва буреносните системи.
С всяко повишаване на средната глобална температура с 1 С атмосферата може да задържа около 7 % повече влага.
Според проф. Клок, експертите предвиждат, че ако глобалните температури се повишат още повече, изменението на климата ще влоши наводненията през следващите години, защото ‘екстремните летни дъждове са по-силни и по-бързо пълнят реките.’.
‘Части от Южна и Източна Европа страдаха от засушавания, горещини и пожари само преди няколко седмици’, добави тя.
‘Сега сме в горещата вода, вместо в тигана за пържене.’.
Интензивните бури, връхлитащи Централна Европа, достигат до Италия, където за голяма част от страната са издадени предупреждения за проливни дъждове, силни ветрове и наводнения.
Пескара в центъра на страната вече са получени съобщения за наводнения, а метеорологичните предупреждения, издадени от италианската метеорологична служба, обхващат региона от северното крайбрежие на Емилия-Романя до крайния юг.
Предупрежденията съвпадат с опустошителните наводнения от тази седмица, при които загинаха най-малко 21 души в части от Полша, Чехия, Румъния и Австрия.
Властите в Унгария, Словакия и Хърватия също издадоха предупреждения за предстоящи наводнения.
За големите наводнения е виновна бурята ‘Борис’, която изсипа тонове дъжд и сняг през уикенда.
Повече от 5000 войници са изпратени в помощ на хората в Южна Полша, включително на 40 000 жители, евакуирани от град Ниса.
Степента на щетите става видима в полски градове като Глухолази, тъй като наводненията в региона се разпространяват в някои райони и се оттеглят в други.
Главният мост на града се е срутил, след като е бил повреден от придошлата река, а много от улиците му са покрити с кал.
Във вторник полската полиция издаде предупреждение срещу ‘фалшивата информация ‘ след съобщения в медиите, в които се твърди, че са загинали повече от десет души. Във вторник те потвърдиха, че са загинали най-малко шестима души.
Министър-председателят на страната Доналд Туск обяви едномесечно бедствено положение, като най-тежките наводнения се очакват във Вроцлав в сряда.
Районите по чешко-полската граница са сред най-засегнатите, където 15 000 души са евакуирани и в Чехия.
Според местната неправителствена организация Človęk v tísn са настъпили най-тежките наводнения, които страната е виждала от повече от 27 години.
В резултат на интензивните дъждове във вторник река Одер е излязла от бреговете си, като Острава е сред най-засегнатите градове.
В резултат на бързото покачване на нивото на водата в река Дунав столицата на Унгария Будапеща и столицата на Словакия Братислава се подготвят за потенциални наводнения.
Доброволци и служби за спешна помощ също работят денонощно, за да предпазят ниско разположените общини в района, като в някои райони получават подкрепа от армията.
Гледайте в BBC iPlayer
Бурята ‘Борис’, видяна отвисоко.
Австрийските власти са затворили участъци от река Дунав за корабоплаване заради повишеното ниво на водата по жизненоважния воден път, съобщават местните медии.
Хърватската метеорологична и хидрологична служба предупреди, че реката може да претърпи ‘изключително рядко’ повишение на водите – и потвърди, че са налице планове за поставяне на бариери срещу наводнения, ако е необходимо.
В Италия Националната служба за гражданска защита на страната също издаде жълти предупреждения за близо 50 региона за утрешния ден, като предупреди, че има опасност от бури, свлачища и наводнения.
Повечето от по-малките, високопланински реки в застрашената от наводнения Източна Европа са достигнали максималните си речни нива, според метеоролога от Университета в Рединг проф. Хана Клок, която разговаря с Би Би Си.
‘Някои по-големи реки, като Дунав и Одер, все още се покачват на места и няма да започнат да спадат до края на вторник или сряда, като ще останат много по-високи от нормалното’, добави тя.
BBC Метеорологичните прогнози посочват регионите Емилия-Романя и Марке като области с най-голямо безпокойство.
Само през следващите три дни в региона могат да паднат валежи за един или два месеца и има сериозни опасения за възможността от наводнения.
Повече от 200 повиквания за помощ вече са подадени към пожарникарите в Пескара, Абруцо, в отговор на наводненията, причинени от проливните дъждове.
В Румъния се очакват още дъждове в източните Карпати, които застрашават градове и села в окръзите Галац и Васлуй, които вече бяха силно засегнати.
Екстремните валежи стават все по-чести и интензивни в Централна Европа, както и в голяма част от света.
Въпреки че се очаква по-интензивни валежи в един затоплящ се свят, за което свидетелстват събитията в Централна Европа, точното въздействие на изменението на климата остава несигурно.
За да се знае със сигурност, това изисква пълен научен анализ на природните и човешките влияния – което може да отнеме седмици или месеци.
Въпреки това със затоплянето на планетата учените, занимаващи се с климата, от години предупреждават, че подобни интензивни валежи ще се случват.
В по-топлата атмосфера се задържа повече влага, което води до по-силни валежи.
По-топлите океани водят и до по-голямо изпарение, което подхранва буреносните системи.
При всяко повишаване на средната глобална температура с 1 С атмосферата може да задържа около 7 % повече влага.
Професор Клоук заяви пред Би Би Си, че експертите очакват изменението на климата да доведе до по-сериозни наводнения през следващите години, ако глобалните температури продължат да се повишават, тъй като ‘екстремните летни дъждове са по-силни и пълнят реките по-бързо’.
Тя също така отбеляза: ‘Само допреди няколко седмици части от Южна и Източна Европа страдаха от суши, горещини и пожари’.
‘Ние излязохме от тигана и влязохме в горещата вода.’.
Интензивните бури, връхлитащи Централна Европа, достигат до Италия, където за голяма част от страната са издадени предупреждения за проливни дъждове, силни ветрове и наводнения.
Вече има съобщения за наводнения в централния град Пескара, а предупрежденията за лошо време на италианската метеорологична служба важат от северното крайбрежие на Емилия-Романя до крайния юг.
Предупрежденията съвпадат с опустошителните наводнения от тази седмица, които отнеха живота на най-малко 21 души в части от Полша, Чешката република, Румъния и Австрия.
Властите в Унгария, Словакия и Хърватия също издадоха предупреждения за предстоящи наводнения.
За големите наводнения е виновна бурята ‘Борис’, която изсипа тонове дъжд и сняг през уикенда.
Повече от 5000 войници са изпратени в помощ на хората в Южна Полша, включително на 40 000 жители, евакуирани от град Ниса.
Водите на наводненията се оттеглят на някои места в региона и се разпространяват на други, като степента на щетите се разкрива в полски градове като Глухолази.
Главният мост на града се срути, след като беше повреден от придошлата река, а много от улиците бяха покрити с кал.
Във вторник полската полиция издаде предупреждение срещу ‘фалшивата информация ‘ след съобщения в медиите, в които се твърди, че са загинали повече от десет души. Във вторник те потвърдиха, че са загинали най-малко шестима души.
Министър-председателят на страната Доналд Туск обяви едномесечно бедствено положение – най-тежките наводнения се очаква да засегнат град Вроцлав в сряда.
Най-тежко засегнатите райони са тези в близост до чехословашката граница, където са евакуирани и 15 000 души в Чешката република.
Според местната неправителствена организация Človęk v tísn са настъпили най-тежките наводнения, които страната е виждала от повече от 27 години.
Острава е един от най-засегнатите градове, след като река Одер излезе от бреговете си след проливните дъждове във вторник.
В резултат на бързото покачване на нивото на водата в река Дунав столицата на Унгария Будапеща и столицата на Словакия Братислава се подготвят за потенциални наводнения.
Доброволци и служби за спешна помощ също работят денонощно, за да предпазят ниско разположените общини в района, като в някои райони получават подкрепа от армията.
Гледайте по BBC iPlayer
Бурята ‘Борис’, видяна отвисоко.
Австрийските власти са затворили участъци от река Дунав за корабоплаване заради повишеното ниво на водата по жизненоважния воден път, съобщават местните медии.
Хърватската метеорологична и хидрологична служба предупреди, че реката може да претърпи ‘изключително рядко’ повишение на водите – и потвърди, че са налице планове за поставяне на бариери срещу наводнения, ако е необходимо.
В Италия Националната служба за гражданска защита също е издала жълти предупреждения за близо 50 региона за утрешния ден, като предупреждава, че има риск от бури, свлачища и наводнения.
Професор Хана Клок, метеоролог от университета в Рединг, заяви пред Би Би Си, че речните нива са достигнали своя връх в повечето по-малки, планински реки в засегнатата от наводнения Източна Европа.
‘Някои по-големи реки, като Дунав и Одер, все още се покачват в някои части и няма да започнат да спадат отново до края на вторник или сряда и ще останат много по-високи от нормалното’, добави тя.
Областите Емилия-Романя и Марке са определени като областите с най-голямо безпокойство в прогнозите на BBC Weather.
Само през следващите три дни в района може да падне толкова дъжд, колкото за един или два месеца, а възможността за наводнения е изключително обезпокоителна.
Пожарникарите в Пескара, Абруцо, съобщават, че вече са получили над 200 сигнала за помощ след проливните дъждове, предизвикали наводнения.
В Румъния се очакват още дъждове в източните Карпати, които застрашават градове и села в окръзите Галац и Васлуй, които вече бяха силно засегнати.
Екстремните валежи стават все по-чести и интензивни в Централна Европа, както и в голяма част от света.
Въпреки че се прогнозират по-интензивни валежи в един затоплящ се свят, за което свидетелстват събитията в Централна Европа, точното въздействие на изменението на климата остава несигурно.
За да се определи това със сигурност, е необходимо задълбочено научно изследване на човешките и природните влияния, което може да отнеме няколко седмици или месеци.
Но климатолозите от години предупреждават за подобни екстремни валежи, които се появяват със затоплянето на планетата.
По-топлата атмосфера задържа повече влага, което води до по-интензивни валежи.
По-топлите океани водят и до по-голямо изпарение, което подхранва буреносните системи.
При всяко повишаване на средната глобална температура с 1 С атмосферата може да задържа около 7 % повече влага.
Професор Клоук заяви пред Би Би Си, че експертите очакват изменението на климата да доведе до по-тежки наводнения през следващите години, ако глобалните температури продължат да се повишават, тъй като ‘екстремните летни дъждове са по-силни и пълнят реките по-бързо’.
Тя също така отбеляза: ‘Само допреди няколко седмици части от Южна и Източна Европа страдаха от суши, горещини и пожари’.
‘Ние излязохме от тигана и влязохме в горещата вода.’.
Понастоящем Италия преживява силни бури, които връхлитат Централна Европа; в голяма част от страната са издадени предупреждения за наводнения, силни ветрове и проливни дъждове.
В централния град Пескара вече се съобщава за наводнения, а предупрежденията на италианската метеорологична служба важат от северното крайбрежие на Емилия-Романя до крайния юг.
Предупрежденията съвпадат с опустошителните наводнения от тази седмица, които отнеха живота на най-малко 21 души в части от Полша, Чешката република, Румъния и Австрия.
Властите в Унгария, Словакия и Хърватия също издадоха предупреждения за предстоящи наводнения.
За големите наводнения е виновна бурята ‘Борис’, която изсипа тонове дъжд и сняг през уикенда.
Повече от 5000 войници са изпратени в помощ на хората в Южна Полша, включително на 40 000 жители, евакуирани от град Ниса.
Степента на щетите става видима в полски градове като Глухолази, тъй като наводненията в региона се разпространяват в някои райони и се оттеглят в други.
Главният мост на града се е срутил, след като е бил повреден от придошлата река, а много от улиците му са покрити с кал.
Във вторник полската полиция издаде предупреждение срещу ‘фалшивата информация ‘ след съобщения в медиите, в които се твърди, че са загинали повече от десет души. Във вторник те потвърдиха, че са загинали най-малко шестима души.
Министър-председателят на страната Доналд Туск обяви едномесечно бедствено положение – най-тежките наводнения се очаква да засегнат град Вроцлав в сряда.
Районите по чешко-полската граница са сред най-засегнатите, където 15 000 души са евакуирани и в Чехия.
Според местната неправителствена организация Človęk v tísn това е най-тежкото наводнение в страната от 27 години насам.
Острава е един от най-засегнатите градове, след като река Одер излезе от бреговете си след проливните дъждове във вторник.
В резултат на бързото покачване на нивото на водата в река Дунав столицата на Унгария Будапеща и столицата на Словакия Братислава се подготвят за потенциални наводнения.
Доброволци и служби за спешна помощ също работят денонощно, за да предпазят ниско разположените общини в района, като в някои райони получават подкрепа от армията.
Гледайте по BBC iPlayer
Бурята ‘Борис’, видяна отвисоко.
Австрийските власти са затворили участъци от река Дунав за корабоплаване заради повишеното ниво на водата по жизненоважния воден път, съобщават местните медии.
Хърватската метеорологична и хидрологична служба предупреди, че реката може да се повиши ‘изключително рядко’, и потвърди, че има готовност за поставяне на бариери срещу наводнения, ако се наложи.
Националната служба за гражданска защита на Италия също е издала жълти предупреждения за почти 50 области за утрешния ден, като предупреждава хората за възможността от бури, свлачища и наводнения.
Повечето от по-малките, планински реки в застрашената от наводнения Източна Европа са достигнали максималните си речни нива, според метеоролога от Университета в Рединг проф. Хана Клок, която разговаря с Би Би Си.
‘Няколко по-големи реки, като Дунав и Одер, все още се покачват в някои райони и няма да започнат да спадат отново до края на вторник или началото на сряда. Те все още ще бъдат значително по-високи от средното ниво’, продължи говорителят.
Регионите Емилия-Романя и Марке са определени като областите, които предизвикват най-голямо безпокойство в прогнозите на BBC за времето.
Само през следващите три дни в района може да падне толкова дъжд, колкото за един или два месеца, а възможността за наводнения е изключително обезпокоителна.
Пожарникарите в Пескара, Абруцо, казват, че вече са получили над 200 обаждания за помощ след проливните дъждове, предизвикали наводнения.
В Румъния се очакват още дъждове в източните Карпати, които застрашават градове и села в окръзите Галац и Васлуй, които вече бяха силно засегнати.
В голяма част от света, включително в Централна Европа, се наблюдава увеличаване на честотата и интензивността на екстремните валежи.
Макар че събитията в Централна Европа отговарят на очакванията за повече екстремни валежи в един затоплящ се свят, все още не е възможно да се определи точно каква е ролята на изменението на климата.
За да се знае със сигурност, това изисква пълен научен анализ на природните и човешките влияния – което може да отнеме седмици или месеци.
Въпреки това със затоплянето на планетата учените, занимаващи се с климата, от години предупреждават, че подобни интензивни валежи ще се случват.
В по-топлата атмосфера се задържа повече влага, което води до по-силни валежи.
По-топлите океани водят и до по-голямо изпарение, което подхранва буреносните системи.
При всяко повишаване на средната глобална температура с 1 С атмосферата може да задържа около 7 % повече влага.
Професор Клоук заяви пред Би Би Си, че експертите очакват изменението на климата да доведе до по-тежки наводнения през следващите години, ако глобалните температури продължат да се повишават, тъй като ‘екстремните летни дъждове са по-силни и пълнят реките по-бързо’.
Тя също така отбелязва: ‘Само преди няколко седмици части от Южна и Източна Европа страдаха от суша, горещини и пожари’.
‘Сега се намираме в горещата вода вместо в тигана за пържене.’.
В момента Италия преживява силни бури, които връхлитат Централна Европа; в голяма част от страната са издадени предупреждения за наводнения, силни ветрове и проливни дъждове.
Пескара в центъра на страната вече са получени съобщения за наводнения, а метеорологичните предупреждения, издадени от италианската метеорологична служба, обхващат региона от северното крайбрежие на Емилия-Романя до крайния юг.
Предупрежденията идват в момент, когато тази седмица наводненията опустошиха части от Полша, Чешката република, Румъния и Австрия, при което загинаха най-малко 21 души.
Властите в Хърватия, Унгария и Словакия също предупреждават за наводнения през следващите дни.
За големите наводнения е виновна бурята ‘Борис’, която изсипа тонове дъжд и сняг през уикенда.
За да се окаже помощ на 40 000 души, които е трябвало да бъдат евакуирани от град Ниса, в Южна Полша са изпратени повече от 5000 войници.
Степента на щетите става видима в полски градове като Глухолази, тъй като наводненията в региона се разпространяват в някои райони и се оттеглят в други.
Много от улиците на града са покрити с кал, а главният мост се е срутил заради щетите, причинени от разлятата река.
Във вторник полската полиция предупреди за ‘фалшива информация’ след публикации в медиите, според които са загинали повече от дузина души. Във вторник те потвърдиха, че са загинали най-малко шестима души.
Министър-председателят на страната Доналд Туск обяви едномесечно състояние на природно бедствие, като най-тежките наводнения се очаква да настъпят във Вроцлав в сряда.
Най-тежко засегнатите райони са тези в близост до чехословашката граница, където са евакуирани и 15 000 души в Чешката република.
Според местната неправителствена организация Človęk v tísn са настъпили най-тежките наводнения, които страната е виждала от повече от 27 години.
Острава е един от най-засегнатите градове, след като река Одер излезе от бреговете си след проливните дъждове във вторник.
Междувременно нивото на водата в река Дунав в Словакия и Унгария продължава да се покачва бързо, а словашката столица Братислава и унгарската Будапеща се подготвят за възможни наводнения.
Службите за спешна помощ и доброволците, на някои места подкрепени от армията, също работят денонощно за защита на ниско разположените селища в региона.
Гледайте по BBC iPlayer
Отгоре – Бурята Борис.
Според съобщения в местните медии австрийските власти са затворили части от река Дунав за корабоплаването поради повишеното ниво на водата по важния воден път.
В реката може да се наблюдава ‘изключително рядко ‘ повишаване на водите, предупреди хърватската метеорологична и хидрологична служба и потвърди, че е налице подготовка за издигане на прегради срещу наводнения, ако се наложи.
В Италия Националната служба за гражданска защита също е издала жълти предупреждения за близо 50 региона за утрешния ден, като предупреждава, че има риск от бури, свлачища и наводнения.
Повечето от по-малките, планински реки в застрашената от наводнения Източна Европа са достигнали максималните си речни нива, според метеоролога от Университета в Рединг проф. Хана Клок, която разговаря с Би Би Си.
‘Няколко по-големи реки, като Дунав и Одер, все още се покачват в някои райони и няма да започнат да спадат отново до края на вторник или началото на сряда. Те все още ще бъдат значително по-високи от средното ниво’, продължи говорителят.
В прогнозите на Би Би Си за времето регионите Емилия-Романя и Марке са определени като областите, които предизвикват най-голямо безпокойство.
Само през следващите три дни в региона могат да паднат валежи за един или два месеца и има сериозни опасения за възможността от наводнения.
Повече от 200 сигнала за помощ вече са подадени към пожарникарите в Пескара, Абруцо, в отговор на наводненията, причинени от проливните дъждове.
В Румъния се очакват още дъждове в източните Карпати, които застрашават градове и села в окръзите Галац и Васлуй, които вече бяха силно засегнати.
В голяма част от света, включително в Централна Европа, се наблюдава увеличаване на честотата и интензивността на екстремните валежи.
Макар че събитията в Централна Европа отговарят на очакванията за повече екстремни валежи в един затоплящ се свят, все още не е възможно да се определи точно каква е ролята на изменението на климата.
За да се знае със сигурност, това изисква пълен научен анализ на природните и човешките влияния – което може да отнеме седмици или месеци.
Въпреки това със затоплянето на планетата учените, занимаващи се с климата, от години предупреждават, че подобни интензивни валежи ще се случват.
По-топлата атмосфера задържа повече влага, което води до по-интензивни валежи.
По-топлите океани водят и до по-голямо изпарение, което подхранва буреносните системи.
При всяко повишаване на средната глобална температура с 1 С атмосферата може да задържа около 7 % повече влага.
Професор Клоук заяви пред Би Би Си, че експертите очакват изменението на климата да доведе до по-тежки наводнения през следващите години, ако глобалните температури продължат да се повишават, тъй като ‘екстремните летни дъждове са по-силни и пълнят реките по-бързо’.
Тя също така отбеляза: ‘Само допреди няколко седмици части от Южна и Източна Европа страдаха от суши, горещини и пожари’.
‘Ние излязохме от тигана и влязохме в горещата вода.’.
В момента Италия преживява силни бури, които връхлитат Централна Европа; в голяма част от страната са издадени предупреждения за наводнения, силни ветрове и проливни дъждове.
Пескара в центъра на страната вече са получени съобщения за наводнения, а метеорологичните предупреждения, издадени от италианската метеорологична служба, обхващат региона от северното крайбрежие на Емилия-Романя до крайния юг.
Предупрежденията съвпадат с опустошителните наводнения от тази седмица, при които загинаха най-малко 21 души в части от Полша, Чехия, Румъния и Австрия.
Властите в Хърватия, Унгария и Словакия също предупреждават за наводнения през следващите дни.
За големите наводнения е виновна бурята ‘Борис’, която изсипа тонове дъжд и сняг през уикенда.
Повече от 5000 войници са изпратени в помощ на хората в Южна Полша, включително на 40 000 жители, евакуирани от град Ниса.
Степента на щетите става видима в полски градове като Глухолази, тъй като наводненията в региона се разпространяват в някои райони и се оттеглят в други.
Много от улиците на града са покрити с кал, а главният мост се е срутил заради щетите, причинени от разлятата река.
Във вторник полската полиция потвърди, че са загинали най-малко шест души, като предупреди за ‘фалшива информация’ след съобщения в медиите, според които общият брой на загиналите е повече от десетина.
Министър-председателят на страната Доналд Туск обяви едномесечно състояние на природно бедствие, като най-тежките наводнения се очаква да настъпят във Вроцлав в сряда.
Районите по чешко-полската граница са сред най-засегнатите, като в Чехия също са евакуирани 15 000 души.
Според местната неправителствена организация Človęk v tísn, страната е сполетяна от най-тежките наводнения, които е виждала от повече от 27 години.
Острава е един от най-засегнатите градове, след като река Одер излезе от бреговете си след проливните дъждове във вторник.
Междувременно нивото на водата в река Дунав в Словакия и Унгария продължава да се покачва бързо, като словашката столица Братислава и унгарският ѝ колега Будапеща се подготвят за възможни наводнения.
Службите за спешна помощ и доброволците, на някои места подкрепени от армията, също работят денонощно за защита на ниско разположените селища в региона.
Гледайте по BBC iPlayer
Бурята ‘Борис’, видяна отвисоко.
Според съобщения в местните медии австрийските власти са затворили част от река Дунав за морския трафик поради повишеното ниво на водата по важния воден път.
Реката може да отбележи ‘изключително рядко ‘ повишение на водите, предупреди хърватската метеорологична и хидрологична служба и потвърди, че е налице подготовка за издигане на прегради срещу наводнения, ако се наложи.
В Италия Националната служба за гражданска защита на страната също издаде жълти предупреждения за близо 50 региона за утрешния ден, като предупреди, че има опасност от бури, свлачища и наводнения.
Професор Хана Клок, метеоролог от университета в Рединг, заяви пред Би Би Си, че речните нива са достигнали своя връх в повечето по-малки, планински реки в засегнатата от наводнения Източна Европа.
‘Някои по-големи реки, като Дунав и Одер, все още се покачват на места и няма да започнат да спадат до края на вторник или сряда, като ще останат много по-високи от нормалното’, добави тя.
Областите Емилия-Романя и Марке са определени като областите с най-голямо безпокойство в прогнозите на BBC Weather.
Само през следващите три дни в региона могат да паднат валежи за един или два месеца и има сериозни опасения за възможността от наводнения.
Повече от 200 повиквания за помощ вече са подадени към пожарникарите в Пескара, Абруцо, в отговор на наводненията, причинени от проливните дъждове.
В източните Карпати на Румъния се очакват още дъждове, които застрашават вече сериозно пострадалите градове и села в окръзите Галац и Васлуй.
В голяма част от света, включително в Централна Европа, се наблюдава увеличаване на честотата и интензивността на екстремните валежи.
Макар че събитията в Централна Европа отговарят на очакванията за повече екстремни валежи в един затоплящ се свят, все още не е възможно да се определи точно каква е ролята на изменението на климата.
За да се знае със сигурност, това изисква пълен научен анализ на природните и човешките влияния – което може да отнеме седмици или месеци.
Въпреки това със затоплянето на планетата учените, занимаващи се с климата, от години предупреждават, че подобни интензивни валежи ще се случват.
По-топлата атмосфера задържа повече влага, което води до по-интензивни валежи.
Освен това повишеното изпарение от по-топлите океани подхранва буреносните системи.
С всяко повишаване на средната глобална температура с 1 С атмосферата може да задържа около 7 % повече влага.
Според проф. Клоук, експертите очакват, че ако глобалните температури се повишат още повече, изменението на климата ще влоши наводненията през следващите години, тъй като ‘екстремните летни дъждове са по-силни и по-бързо пълнят реките.’.
‘Само преди няколко седмици части от Южна и Източна Европа страдаха от суши, горещини и пожари’, добави тя.
‘Ние излязохме от тигана и влязохме в горещата вода.’.
Интензивните бури, връхлитащи Централна Европа, достигат до Италия, където за голяма част от страната са издадени предупреждения за проливни дъждове, силни ветрове и наводнения.
Вече има съобщения за наводнения в централния град Пескара, а предупрежденията за лошо време на италианската метеорологична служба важат от северното крайбрежие на Емилия-Романя до крайния юг.
Предупрежденията идват в момент, когато тази седмица наводненията опустошиха части от Полша, Чешката република, Румъния и Австрия, при което загинаха най-малко 21 души.
Властите в Унгария, Словакия и Хърватия също издадоха предупреждения за предстоящи наводнения.
За големите наводнения е виновна бурята ‘Борис’, която изсипа тонове дъжд и сняг през уикенда.
Повече от 5000 войници са изпратени в помощ на хората в Южна Полша, включително на 40 000 жители, евакуирани от град Ниса.
Степента на щетите става видима в полски градове като Глухолази, тъй като наводненията в региона се разпространяват в някои райони и се оттеглят в други.
Главният мост на града се срути, след като беше повреден от придошлата река, а много от улиците бяха покрити с кал.
Във вторник полската полиция издаде предупреждение срещу ‘фалшивата информация ‘ след съобщения в медиите, в които се твърди, че са загинали повече от десет души. Във вторник те потвърдиха, че са загинали най-малко шестима души.
Министър-председателят на страната Доналд Туск обяви едномесечно състояние на природно бедствие, като най-тежките наводнения се очаква да настъпят във Вроцлав в сряда.
Най-тежко засегнатите райони са тези в близост до чехословашката граница, където са евакуирани и 15 000 души в Чешката република.
Според местната неправителствена организация Človęk v tísn са настъпили най-тежките наводнения, които страната е виждала от повече от 27 години.
Острава е един от най-засегнатите градове, след като река Одер излезе от бреговете си след проливните дъждове във вторник.
В резултат на бързото покачване на нивото на водата в река Дунав столицата на Унгария Будапеща и столицата на Словакия Братислава се подготвят за евентуални наводнения.
Службите за спешна помощ и доброволците, на някои места подкрепени от армията, също работят денонощно, за да защитят ниско разположените селища в региона.
Гледайте по BBC iPlayer
Отгоре – Бурята Борис.
Австрийските власти са затворили участъци от река Дунав за корабоплаване заради повишеното ниво на водата по жизненоважния воден път, съобщават местните медии.
По реката може да се наблюдава ‘изключително рядко ‘ повишаване на водата, предупреди хърватската метеорологична и хидрологична служба и потвърди, че е налице подготовка за издигане на бариери срещу наводнения, ако се наложи.
В Италия Националната служба за гражданска защита също е издала жълти предупреждения за близо 50 региона за утрешния ден, като предупреждава, че има риск от бури, свлачища и наводнения.
Повечето от по-малките, планински реки в застрашената от наводнения Източна Европа са достигнали максималните си речни нива, според метеоролога от Университета в Рединг проф. Хана Клок, която разговаря с Би Би Си.
‘Някои по-големи реки, като Дунав и Одер, все още се покачват на места и няма да започнат да се понижават отново до края на вторник или сряда, и ще останат много по-високи от нормалното’, добави тя.
Областите Емилия-Романя и Марке са определени като областите с най-голямо безпокойство в прогнозите на BBC Weather.
Само през следващите три дни в региона могат да паднат валежи за един или два месеца и има сериозни опасения за възможността от наводнения.
Повече от 200 сигнала за помощ вече са подадени към пожарникарите в Пескара, Абруцо, в отговор на наводненията, причинени от проливните дъждове.
В източните Карпати на Румъния се очакват още дъждове, които застрашават вече сериозно пострадалите градове и села в окръзите Галац и Васлуй.
В голяма част от света, включително в Централна Европа, се наблюдава увеличаване на честотата и интензивността на екстремните валежи.
Макар че събитията в Централна Европа отговарят на очакванията за повече екстремни валежи в един затоплящ се свят, все още не е възможно да се определи точно каква е ролята на изменението на климата.
За да се знае със сигурност, това изисква пълен научен анализ на природните и човешките влияния – което може да отнеме седмици или месеци.
Въпреки това със затоплянето на планетата учените, занимаващи се с климата, от години предупреждават, че подобни интензивни валежи ще се случват.
По-топлата атмосфера задържа повече влага, което води до по-интензивни валежи.
Освен това повишеното изпарение от по-топлите океани подхранва буреносните системи.
С всяко повишаване на средната глобална температура с 1 С атмосферата може да задържа около 7 % повече влага.
Според проф. Клок, експертите предвиждат, че ако глобалните температури се повишат още повече, изменението на климата ще влоши наводненията през следващите години, защото ‘екстремните летни дъждове са по-силни и по-бързо пълнят реките.’.
‘Части от Южна и Източна Европа страдаха от засушавания, горещини и пожари само преди няколко седмици’, добави тя.
‘Ние излязохме от тигана и влязохме в горещата вода.’.
В момента Италия преживява силни бури, които връхлитат Централна Европа; в голяма част от страната са издадени предупреждения за наводнения, силни ветрове и проливни дъждове.
В централния град Пескара вече се съобщава за наводнения, а метеорологичните предупреждения на италианската метеорологична служба важат от северното крайбрежие на Емилия-Романя до крайния юг.
Предупрежденията идват в момент, когато тази седмица наводненията опустошиха части от Полша, Чешката република, Румъния и Австрия, при което загинаха най-малко 21 души.
Властите в Унгария, Словакия и Хърватия също издадоха предупреждения за предстоящи наводнения.
За големите наводнения е виновна бурята ‘Борис’, която изсипа тонове дъжд и сняг през уикенда.
Повече от 5000 войници са изпратени в помощ на хората в Южна Полша, включително на 40 000 жители, евакуирани от град Ниса.
Степента на щетите става видима в полски градове като Глухолази, тъй като наводненията в региона се разпространяват в някои райони и се оттеглят в други.
Главният мост на града се е срутил, след като е бил повреден от придошлата река, а много от улиците му са покрити с кал.
Във вторник полската полиция издаде предупреждение срещу ‘фалшивата информация ‘ след съобщения в медиите, в които се твърди, че са загинали повече от десет души. Във вторник те потвърдиха, че са загинали най-малко шестима души.
Министър-председателят на страната Доналд Туск обяви едномесечно бедствено положение – най-тежките наводнения се очаква да засегнат град Вроцлав в сряда.
Районите по чешко-полската граница са сред най-засегнатите, където 15 000 души са евакуирани и в Чехия.
Според местната неправителствена организация Člověk v tísn страната е преживяла най-тежките наводнения от повече от 27 години.
В резултат на интензивните дъждове във вторник река Одер е излязла от бреговете си, като Острава е сред най-засегнатите градове.
Междувременно нивото на водата в река Дунав в Словакия и Унгария продължава да се покачва бързо, като словашката столица Братислава и унгарският ѝ колега Будапеща се подготвят за възможни наводнения.
Службите за спешна помощ и доброволците, на някои места подкрепени от армията, също работят денонощно за защита на ниско разположените селища в региона.
Гледайте по BBC iPlayer
Бурята ‘Борис’, видяна отвисоко.
Според съобщения в местните медии австрийските власти са затворили части от река Дунав за корабоплаването поради повишеното ниво на водата по важния воден път.
Хърватската метеорологична и хидрологична служба предупреди, че реката може да претърпи ‘изключително рядко’ покачване на водата, и потвърди, че има планове за поставяне на бариери срещу наводнения, ако е необходимо.
Националната служба за гражданска защита на Италия също е издала жълти предупреждения за почти 50 региона за утрешния ден, като предупреждава хората за възможността от бури, свлачища и наводнения.
Повечето от по-малките, планински реки в застрашената от наводнения Източна Европа са достигнали максималните си речни нива, според метеоролога от Университета в Рединг проф. Хана Клок, която разговаря с Би Би Си.
‘Няколко по-големи реки, като Дунав и Одер, все още се покачват в някои райони и няма да започнат да спадат отново до края на вторник или началото на сряда. Те все още ще бъдат значително по-високи от средното ниво’, продължи говорителят.
Прогнозите на BBC за времето сочат регионите Емилия-Романя и Марке като най-застрашени.
Само през следващите три дни в района може да падне толкова дъжд, колкото за един или два месеца, а възможността за наводнения е изключително тревожна.
Пожарникарите в Пескара, Абруцо, казват, че вече са получили над 200 обаждания за помощ след проливните дъждове, предизвикали наводнения.
В Румъния се очакват още дъждове в източните Карпати, които застрашават градове и села в окръзите Галац и Васлуй, които вече бяха силно засегнати.
Екстремните валежи стават все по-чести и интензивни в Централна Европа, както и в голяма част от света.
Въпреки че събитията в Централна Европа отговарят на очакванията за по-екстремни валежи в условията на затоплящ се свят, все още не е възможно да се определи точно каква е ролята на климатичните промени.
За да се определи това със сигурност, е необходимо задълбочено научно изследване на човешките и природните влияния, което може да отнеме няколко седмици или месеци.
Въпреки това със затоплянето на планетата климатолозите от години предупреждават, че подобни интензивни валежи ще се случват.
По-топлата атмосфера задържа повече влага, което води до по-интензивни валежи.
Освен това повишеното изпарение от по-топлите океани подхранва буреносните системи.
С всяко повишаване на средната глобална температура с 1 С атмосферата може да задържа около 7 % повече влага.
Професор Клоук заяви пред Би Би Си, че експертите очакват изменението на климата да доведе до по-тежки наводнения през следващите години, ако глобалните температури продължат да се повишават, тъй като ‘екстремните летни дъждове са по-силни и пълнят реките по-бързо’.
Тя също така отбелязва: ‘Само преди няколко седмици части от Южна и Източна Европа страдаха от суша, горещини и пожари’.
‘Сега се намираме в горещата вода вместо в тигана за пържене.’.
Интензивните бури, връхлитащи Централна Европа, достигат до Италия, където за голяма част от страната са издадени предупреждения за проливни дъждове, силни ветрове и наводнения.
Пескара в центъра на страната вече са получени съобщения за наводнения, а метеорологичните предупреждения, издадени от италианската метеорологична служба, обхващат региона от северното крайбрежие на Емилия-Романя до крайния юг.
Предупрежденията съвпадат с опустошителните наводнения от тази седмица, които отнеха живота на най-малко 21 души в някои части на Полша, Чешката република, Румъния и Австрия.
Властите в Хърватия, Унгария и Словакия също предупреждават за наводнения през следващите дни.
Значителните наводнения са причинени от бурята ‘Борис’, която донесе огромни количества дъжд и сняг през уикенда.
Повече от 5 000 войници са изпратени в помощ на хората в Южна Полша, включително на 40 000 жители, евакуирани от град Ниса.
Водите на наводненията се оттеглят на някои места в региона и се разпространяват на други, като степента на щетите се разкрива в полски градове като Глухолази.
Главният мост на града се е срутил, след като е бил повреден от придошлата река, а много от улиците му са покрити с кал.
Във вторник полската полиция предупреди за ‘фалшива информация’ след публикации в медиите, според които са загинали повече от дузина души. Във вторник те потвърдиха, че са загинали най-малко шестима души.
Министър-председателят на страната Доналд Туск обяви едномесечно състояние на природно бедствие, като най-тежките наводнения се очаква да настъпят във Вроцлав в сряда.
Районите по чешко-полската граница са сред най-засегнатите, където 15 000 души са евакуирани и в Чехия.
По данни на местната неправителствена организация Člověk v tísn в страната са регистрирани най-тежките наводнения за последните 27 години.
В резултат на интензивните дъждове във вторник река Одер е излязла от бреговете си, като Острава е сред най-засегнатите градове.
В резултат на бързото покачване на нивото на водата в река Дунав столицата на Унгария Будапеща и столицата на Словакия Братислава се подготвят за евентуални наводнения.
Службите за спешна помощ и доброволците, на някои места подкрепени от армията, също работят денонощно, за да защитят ниско разположените селища в региона.
Гледайте по BBC iPlayer
Отгоре – Бурята Борис.
Според съобщения в местните медии австрийските власти са затворили части от река Дунав за корабоплаването поради повишеното ниво на водата по важния воден път.
Хърватската метеорологична и хидрологична служба предупреди, че реката може да претърпи ‘изключително рядко’ повишение на водите – и потвърди, че са налице планове за поставяне на бариери срещу наводнения, ако е необходимо.
Националната служба за гражданска защита на Италия също издаде жълти предупреждения за почти 50 региона за утрешния ден, като предупреди хората за възможността от бури, свлачища и наводнения.
Повечето от по-малките, планински реки в застрашената от наводнения Източна Европа са достигнали максималните си речни нива, според метеоролога от Университета в Рединг проф. Хана Клок, която разговаря с Би Би Си.
‘Няколко по-големи реки, като Дунав и Одер, все още се покачват в някои райони и няма да започнат да спадат отново до края на вторник или началото на сряда. Те все още ще бъдат значително по-високи от средното ниво’, продължи говорителят.
BBC Метеорологичните прогнози посочват регионите Емилия-Романя и Марке като области с най-голямо безпокойство.
Само през следващите три дни в региона могат да паднат валежи за един или два месеца и има сериозни опасения за възможността от наводнения.
Повече от 200 сигнала за помощ вече са подадени към пожарникарите в Пескара, Абруцо, в отговор на наводненията, причинени от проливните дъждове.
В Румъния се очакват още дъждове в източните Карпати, които застрашават градове и села в окръзите Галац и Васлуй, които вече бяха силно засегнати.
Екстремните валежи стават все по-чести и интензивни в Централна Европа, както и в голяма част от света.
Въпреки че се прогнозират по-интензивни валежи в един затоплящ се свят, за което свидетелстват събитията в Централна Европа, точното въздействие на изменението на климата остава несигурно.
За да се знае със сигурност, това изисква пълен научен анализ на природните и човешките влияния – което може да отнеме седмици или месеци.
Но климатолозите от години предупреждават за подобни екстремни валежи, които се появяват със затоплянето на планетата.
По-топлата атмосфера задържа повече влага, което води до по-интензивни валежи.
По-топлите океани водят и до по-голямо изпарение, което подхранва буреносните системи.
При всяко повишаване на средната глобална температура с 1 С атмосферата може да задържа около 7 % повече влага.
Според проф. Клок, експертите предвиждат, че ако глобалните температури се повишат още повече, изменението на климата ще влоши наводненията през следващите години, защото ‘екстремните летни дъждове са по-силни и по-бързо пълнят реките.’.
‘Части от Южна и Източна Европа страдаха от засушавания, горещини и пожари само преди няколко седмици’, добави тя.
‘Сега сме в горещата вода, вместо в тигана за пържене.’.
