В очакване на решението, което ще обяви Върховният касационен съд относно концентрацията на психоактивни вещества, присъстващи в биологичните проби на водачите на моторни превозни средства, предлагаме кратък преглед на законодателните и съдебните ориентири, които Върховният съд трябва да вземе под внимание, поне имплицитно.
Важно е да се отбележи, че на 15 март 2024 г. Върховният касационен съд е сезиран от Апелативния съд в Брашов с искане за постановяване на преюдициално заключение по следния правен въпрос: В случаите на извършване на престъплението „управление на моторно превозно средство под въздействието на психоактивни вещества“, съгласно чл. 336, параграф 2 от Наказателния кодекс, достатъчно ли е да се установи наличието на психоактивни вещества в биологични проби, независимо от концентрацията им, за да се потвърди основното предварително изискване, че обвиняемият е бил под въздействието на психоактивни вещества, или може ли тази презумпция да бъде оспорена с научни доказателства, които показват, че, въпреки наличието на минимални концентрации на психоактивни вещества, лицето не е било под влияние, което да влияе на способността му за шофиране по обществените пътища?
Намесата на Върховния съд е действително належаща, особено на фона на законодателните промени през последната година и на очевидните несъответствия в наркотичните политики и тези, свързани с безопасността на движението по пътищата.
Дискусиите по темата се увеличиха в общественото пространство, поради факта, че много от устройствата за тестване на наркотици, използвани от пътната полиция, не са калибрирани, което води до многобройни случаи на фалшиво положителни резултати и произволно образуване на наказателни дела. Освен това законодателството не е достатъчно ясно що се отнася до случаите, когато количествата психоактивни вещества в биологичните проби са минимални и е малко вероятно да повлияят съществено на способността на дадено лице да шофира, особено ако не се вземат предвид биохимични фактори, като продължителността на метаболизма на психоактивните вещества.
В момента подобни пропуски доведоха до множество отклонения, водещи до образуването на наказателни дела за престъплението, описано в чл. 336, параграф 2 от Наказателния кодекс, въпреки че токсикологичните доклади и съдебно-медицинските анализи по-късно показват, че разследваните лица са употребили обичайни лекарства, например противовъзпалителни или антипиретични аналгетици, без да са нарушили способността си да шофират по обществените пътища.
Макар и да не можем да предвидим решението, което Върховният съд ще вземе във връзка с подаденото преюдициално запитване, в момента можем да определим някои ориентири, които Върховният съд ще трябва да вземе под внимание, било то имплицитно или изрично, при решаването на случая, като най-значимите от тях са тези, установени в практиката на Конституционния съд.
На законодателно равнище, с Закон № 1 от 20 юни 1999 г. за защита на правата на човека и основните свободи (обн. 213/2023 г. (Законът Анастасия)), член 91 от Наказателния кодекс е изменен чрез въвеждането на параграф 31, който гласи, че „изпълнението на наказанието под надзор не може да бъде отложено в случай на престъпленията, предвидени в член 192, параграфи 2 и 3, ако те са извършени при условията на член 335 или 336.“ Тоест, в случаи на убийство по непредпазливост, извършено от лице без валидно свидетелство за управление на МПС или от водач, чието алкохолно съдържание надвишава 0,80 g/l или който е под въздействието на психоактивни вещества, изпълнението на наказанието вече не може да бъде отложено. Престъплението, описано в член 336 от Наказателния кодекс, е с висока степен на тежест.
Въпросът за влиянието на психоактивните вещества върху способността на водачите да шофират е разгледан от Конституционния съд, най-скоро в Решение № 452 от 29 юни 2021 г. Повдигнатото възражение за противоконституционност се отнася до разпоредбите на чл. 336, ал. 2 от Наказателния кодекс, касаещи изразите „под въздействието на“ и „психоактивни вещества“.
Конституционният съд заключава, позовавайки се на предходни решения, свързани с подобни сезирания, че предвид широкия спектър на продукти с психоактивно действие, според специалното законодателство, законодателят обективно не може да установи минимално ниво на концентрация на психоактивни вещества, като основно изискване по отношение на материалния елемент на престъплението „шофиране под въздействието на психоактивни вещества“, както е предвидено в член 336, параграф 2 от Наказателния кодекс. Съгласно Конституционния съд, законодателят е имал за цел да санкционира деянието управление на превозно средство след употреба на психоактивни вещества при всякакви ситуации.
Конституционният съд отбелязва, че „не е от значение дали състоянието на водача на превозното средство под въздействието на психоактивни вещества е резултат от злоупотреба – която обхваща консумацията на вещества извън медицинско предписание – или е резултат от медицинска употреба, основана на легално предписание, тъй като субъектите на критикувания правен текст упражняват дейност с допустими рискове и следва да бъдат информирани и добросъвестни лица, които в периода на притежаване на свидетелство за управление на МПС са длъжни да познават правните норми в тази област.”
Ето защо Конституционният съд установява, че стандартът на грижа за водачите трябва да бъде високо, тъй като те извършват разрешена рискова дейност и подлежат на обучение. За това начинът на консумация, приетото количество или въздействието на психоактивните вещества не са от значение.
В действителност ситуацията е много по-нюансирана и генерираните случаи потвърдиха това, в смисъл че, поне от правна гледна точка има равенство между управлението на превозно средство от лице, използващо обикновени лекарства, и управлението на превозно средство от лице под въздействието на наркотични вещества, както е посочено в Закон № 1.143/2000 относно предотвратяване и борба с трафика и употребата на наркотици и в Закон № 142/2018 относно прекурсорите на наркотични вещества.
Въпреки че сме съгласни с мнението на Конституционния съд, че поради множество вещества с психоактивно действие законодателят не може да установи минимален праг за концентрацията на тези вещества, както е в случая с алкохола, все пак трябва да се направи разграничение, а именно диференцирано санкциониране. Конкретно, считаме, че е напълно различно, когато става въпрос за водачи, които още са под въздействието на такива вещества в момента на проверка, спрямо тези, които вече не проявяват никакви ефекти, които биха могли да повлияят на способността им за управление на МПС, особено ако консумацията е станала преди известно време.
Например, можем да си представим ситуация, в която лице приема психоактивни вещества извън Румъния в позволен контекст и известно време след завръщането си управлява превозно средство, получава положителен тест, при който в организма му е открита малка концентрация на веществото. В подобен сценарий смятаме, че е най-малкото несправедливо да се наложи едно и също санкциониране за напълно различни хипотези.
Поради тази причина, смятаме, че освен разясненията, които Върховният съд ще предостави, е необходима и намеса от страна на законодателя за усъвършенстване на настоящата система за тестване с медицински преглед, извършван в момента на проверка, който трябва да бъде съотнесен към резултатите от теста.
Така стигаме до заключението, че намесата на Върховния касационен съд е необходима, тъй като е първа стъпка към цялостно регулиране и, надяваме се, балансирано, тъй като наистина съществуват редица разминавания както в законодателен, така и в практически план, и в крайна сметка ще наблюдаваме до каква степен Върховният съд ще вземе предвид мотивите на Конституционния съд.
Статия на Михай Трандафир – управляващ съдружник и Паула Мафтей – съдружник, STOICA & ASOCIATII.
