\’Това е най-лошият период, който страната някога е преживявала.\’

През януари 1998 г. в преддверието на крайморския си дворец в Либревил Робърт Бурги чака да се види с Омар Бонго, президента на Габон.

Той беше там от името на десноцентристкия кандидат на гаулайтерите и кмет на Париж Жак Ширак, за да събере пари за предстоящите президентски избори във Франция.

Тогава кой друг трябва да бъде показан в същото преддверие, ако не Ролан Дюма, заклетият враг на Жак Ширак, управляващ президент социалист и бивш външен министър на Франция, от дясната му страна?

Здравейте, Бурги, мисля, че сме тук за едно и също нещо – каза Дюма.

Малко по-късно Дюма излезе пръв от кабинета на Бонго, претендирайки за старшинство, и каза на Бурги: ‘Не се притеснявай, има още малко! ‘.

Разказан в новоиздадените мемоари на Бурги ‘Те знаят, че аз знам всичко – Моят живот във Франкафрика’, анекдотът казва всичко за грабежа на пари и взаимната зависимост, които толкова дълго време свързват френската и африканската политика.

Робер Бурги е в центъра на всичко това в продължение на четиридесет години.

Той беше довереник на цяло поколение африкански лидери, сред които Блез Компаоре от Буркина Фасо, Денис Сасу Нгесо от Република Конго и Омар Бонго от Габон. Роден е в Сенегал през 1945 г. в семейството на шиитски ливанци.

А в Париж наследява мантията на легендарния Жак Фокар – гаулиста, който контролира постколониалната система Françafrique с нейните механизми за влияние и защита, пазари, материали, мускули. и пари.

Африка и бившите ѝ френски колонии са източник на финансиране за всички френски политически партии още от първите години след Втората световна война, когато са център на активност в подкрепа на Шарл дьо Гол, следвоенния лидер на Франция; през 80-те години, когато на сцената излиза Бурги, това се превръща в рутина.

По думите на Бурги той никога не е внасял сам торбичките с пари.

В интервю, публикувано тази седмица във вестник Le Figaro, той заявява: ‘Процедурата беше проста. Когато наближаваха избори, Ширак ми даде да разбера, че трябва да предам послание в различни африкански столици.’.

‘Тогава в офиса ми в Париж пристигна емисар на африканските държавни глави, който носеше няколко милиона долара или франка.’.

Ширак претендира за победа и в двете президентски състезания през 1995 и 2002 г. Според него във всеки от случаите африканските лидери са допринесли с около 10 млн. долара (7,5 млн. паунда).

Друга колоритна история от надпреварата през 2002 г. стига до Бурги, когато представител на буркинския лидер Блез Компаоре пристига в Париж, криейки значителна сума пари в барабани джембе.

Бурги твърди, че е отишъл с пратеника в Елисейския дворец, където са били посрещнати от Ширак, и че са използвали ножица, за да отворят запечатаните барабани, от които се е изсипал поток от банкноти.

Бурги цитира Ширак да казва: ‘Типично за Блез, той ни изпрати банкноти с малък номинал.’ Оказва се, че всички пари са били в петици и десетици.

Управлението на парите не е било лишено от предизвикателства. Бурги си спомня за значителен подарък за Ширак от друг африкански лидер, като казва: ‘Исках да опаковам пачките в хартия, затова отидох в стаята на дъщеря ми, свалих един от плакатите ѝ и увих парите в него.’.

Системата била толкова широко разпространена, че дала началото на глагола cadeauter – от френски cadeau, означаващ подарък.

Когато твърденията на Бурги се появиха за пръв път през 2011 г., официални лица в Буркина Фасо и други държави ги отхвърлиха; бивш съветник на президента на Кот д’Ивоар обаче призна, че те са ‘историческа практика’.’.

Твърденията на Бурги бяха категорично отхвърлени и от Жак Ширак и Доминик дьо Вилпен, по това време началник на кабинета му.

Тъй като се смяташе, че плащанията са извършени твърде отдавна, беше започнато предварително разследване, но по-късно то беше прекратено, без да бъдат предприети по-нататъшни действия.

Според Бурги по онова време е било обичайно африканските лидери да правят това помежду си, а даряването на значителни суми в брой е било средство за изграждане на връзка и подкрепа.

След като Никола Саркози идва на власт през 2007 г. и се заклева да не вземе нито един франк от Африка, Бурги казва, че се е разочаровал, защото това е било неустойчиво в променящия се свят.

Оттогава Саркози е разследван за предполагаемо приемане на средства за предизборната кампания от Муамар Кадафи от Либия – обвинение, което той отрича; Бурги, поддръжник на Саркози, казва, че му е трудно да повярва на обвиненията.

79-годишният бивш адвокат разглежда и съвсем различната си роля в изборите за Еманюел Макрон през 2017 г., когато Бурги помогна да бъдат унищожени перспективите на кандидата, който за кратко беше ясен фаворит – консерватора Франсоа Фийон.

Някога близък до Фийон, Бурги се е отдалечил от него; той обвинява бившия министър-председател, че е скъперник и нелюбезен, и разкрива пред журналист, че е подарил на Фийон чифт разкошни костюми.

Фийон, който се кандидатираше с платформа за почтеност, никога не се възстанови напълно и по-късно беше признат за виновен, че е дал на британската си съпруга фиктивна работа в парламента.

Но любовта на Бурги е Африка.

Въпреки че корупцията в основата на Франция е била погрешна, той отбелязва, че тогавашната система е донесла стабилност и връзка между френските и африканските лидери, която често е била лична.

Това вече не съществува днес.

Както се вижда от неотдавнашното й изтегляне от бившите й военни бази в Мали и Нигер, положението на Франция в бившите й колонии се влошава, а влиянието й намалява.

Разрушаването на френските връзки с континента е нещо, за което Бурги съжалява.

‘Въпреки това е твърде просто да се хвърли цялата вина върху Франция. Африка се превърна в по-глобализиран континент и Франция не успя да се приспособи към тази нова реалност. Освен това тя продължава да допуска една и съща грешка: арогантност.’.

През януари 1998 г. в преддверието на крайморския си дворец в Либревил Робърт Бурги чака да се види с Омар Бонго, президента на Габон.

Той беше там от името на десноцентристкия кандидат на гаулайтерите и кмет на Париж Жак Ширак, за да събере пари за предстоящите президентски избори във Франция.

Тогава кой друг трябва да бъде показан в същото преддверие, ако не Ролан Дюма, заклетият враг на Жак Ширак, управляващ президент социалист и бивш външен министър на Франция, от дясната му страна?

Здравей, Бурги, мисля, че сме тук за едно и също нещо – каза Дюма.

Малко по-късно Дюма излезе пръв от кабинета на Бонго, претендирайки за старшинство, и каза на Бурги: ‘Не се притеснявай, още малко остана! ‘.

Разказан в новоиздадените мемоари на Бурги ‘Те знаят, че аз знам всичко – Моят живот във Франкафрика’, анекдотът казва всичко за грабежа на пари и взаимната зависимост, които толкова дълго време свързват френската и африканската политика.

Робер Бурги е в центъра на всичко това в продължение на четиридесет години.

Той беше довереник на цяло поколение африкански лидери, сред които Блез Компаоре от Буркина Фасо, Денис Сасу Нгесо от Република Конго и Омар Бонго от Габон. Роден е в Сенегал през 1945 г. в семейството на шиитски ливанци.

А в Париж той наследява мантията на легендарния Жак Фокар – гаулайтерът, който контролира постколониалната система Françafrique с нейните механизми за влияние и защита, пазари, материали, мускули. и пари.

Африка и бившите ѝ френски колонии са източник на финансиране за всички френски политически партии още от първите години след Втората световна война, когато са център на активност в подкрепа на Шарл дьо Гол, следвоенния лидер на Франция; през 80-те години, когато на сцената излиза Бурги, това се превръща в рутина.

По думите на Бурги той никога не е внасял сам торбичките с пари.

В интервю, публикувано тази седмица във вестник Le Figaro, той заявява: ‘Процедурата беше проста. Когато наближаваха избори, Ширак ми даде да разбера, че трябва да предам послание в различни африкански столици.’.

‘Тогава в офиса ми в Париж пристигна емисар на африканските държавни глави, който носеше няколко милиона долара или франка.’.

Ширак претендира за победа и в двете президентски състезания през 1995 и 2002 г. Според него във всеки от случаите африканските лидери са допринесли с около 10 млн. долара (7,5 млн. паунда).

Друга колоритна история от надпреварата през 2002 г. стига до Бурги, когато представител на буркинския лидер Блез Компаоре пристига в Париж, криейки значителна сума пари в барабани джембе.

Бурги твърди, че е отишъл с пратеника в Елисейския дворец, където са били посрещнати от Ширак, и че са използвали ножица, за да отворят запечатаните барабани, от които се е изсипал поток от банкноти.

Бурги цитира Ширак да казва: ‘Типично за Блез, той ни изпрати банкноти с малък номинал.’ Оказва се, че всички пари са били в петици и десетици.

Управлението на парите не е било лишено от предизвикателства. Бурги си спомня за значителен подарък за Ширак от друг африкански лидер, като казва: ‘Исках да опаковам пачките в хартия, затова отидох в стаята на дъщеря ми, свалих един от плакатите ѝ и увих парите в него.’.

Системата била толкова широко разпространена, че дала началото на глагола cadeauter – от френски cadeau, означаващ подарък.

Когато твърденията на Бурги се появиха за пръв път през 2011 г., официални лица в Буркина Фасо и други държави ги отхвърлиха; бивш съветник на президента на Кот д’Ивоар обаче призна, че те са ‘историческа практика’.’.

Твърденията на Бурги бяха категорично отхвърлени и от Жак Ширак и Доминик дьо Вилпен, по това време началник на кабинета му.

Тъй като се смяташе, че плащанията са извършени твърде отдавна, беше започнато предварително разследване, но по-късно то беше прекратено, без да бъдат предприети по-нататъшни действия.

Според Бурги по онова време е било обичайно африканските лидери да правят това помежду си, а даряването на значителни суми в брой е било средство за изграждане на връзка и подкрепа.

След като Никола Саркози идва на власт през 2007 г. и се заклева да не вземе нито един франк от Африка, Бурги казва, че се е разочаровал, защото това е било неустойчиво в променящия се свят.

Оттогава Саркози е разследван за предполагаемо приемане на средства за предизборната кампания от Муамар Кадафи от Либия – обвинение, което той отрича; Бурги, поддръжник на Саркози, казва, че му е трудно да повярва на обвиненията.

79-годишният бивш адвокат разглежда и съвсем различната си роля в изборите за Еманюел Макрон през 2017 г., когато Бурги помогна да бъдат унищожени перспективите на кандидата, който за кратко беше ясен фаворит – консерватора Франсоа Фийон.

Някога близък до Фийон, Бурги се е отдалечил от него; той обвинява бившия министър-председател, че е скъперник и нелюбезен, и разкрива пред журналист, че е подарил на Фийон чифт разкошни костюми.

Фийон, който се кандидатираше с платформа за почтеност, никога не се възстанови напълно и по-късно беше признат за виновен, че е дал на британската си съпруга фиктивна работа в парламента.

Но любовта на Бурги е Африка.

Въпреки че корупцията в основата на Франция е била погрешна, той отбелязва, че тогавашната система е донесла стабилност и връзка между френските и африканските лидери, която често е била лична.

Това вече не съществува днес.

Както се вижда от неотдавнашното й изтегляне от бившите й военни бази в Мали и Нигер, положението на Франция в бившите й колонии се влошава, а влиянието й намалява.

Разрушаването на френските връзки с континента е нещо, за което Бурги съжалява.

‘Въпреки това е твърде просто да се хвърли цялата вина върху Франция. Африка се превърна в по-глобализиран континент и Франция не успя да се приспособи към тази нова реалност. Освен това тя продължава да допуска една и съща грешка: арогантност.’.