Тиквичките растат на гъсто, некълнящо растение, което може да се разпознае по големите тъмнозелени листа със сребристосиви жилки.
Те са тези, които осигуряват на плодовете така желаната от тях сянка и заедно с това скриват плодовете от разсеяния поглед на домашния производител.
Това означава, че в един момент имате дребни тиквички, а в следващия – просто гигантски, с твърди семки и кори и поради това не особено вкусни.
Толкова за отговора на въпроса защо тиквичките трябва да се берат редовно – в противен случай те ще станат прекалено големи.
Оптималният диаметър на плодовете, които могат да се използват за консумация, е 10-12 сантиметра.
Ако искате да направите консерви от тиквички, диаметърът е още по-малък – 8 сантиметра. Тези млади тиквички няма да се наложи да се обелват по време на готвене, те се премахват само от прерасналите плодове.
Освен разликите във вкуса на младите и презрелите тиквички, редовното им прибиране е необходимо и по друга причина.
Неравномерното прибиране на тиквичките от храстите забавя образуването на нови яйчници, което означава, че реколтата няма да е толкова впечатляваща.
