Консуела Колцан е учителка с 25-годишен опит и в момента преподавам в училище номер 280 в сектор 5 на столицата. Тя осъзнава, че съвременните ученици вече не учат, стоейки тихо на чиновете си с химикалка в ръка и гледайки в дъската. Вместо това, те се нуждаят от визуална подкрепа, цветни стимули и движение. Нейните уроци представляват истински приключения за децата, в които те са насърчавани да откриват, експериментират и задават въпроси.
Основното предизвикателство за Консуела Колтан е да организира интерактивни уроци в клас с 35 ученици в училище, което работи на три смени. За да подготви класните стаи, тя често отива в училището след 8 часа вечерта или рано сутрин в 6:30 часа, за да пренареди чиновете и да подготви учебните материали. За шега, околните често я питат: ‘Пак ли имаш инспекция?’. Истината е, че има инспекции всеки ден, а нейните оценители са само на 6 или 7 години, така че тя не може да си позволи да бъде неподготвена пред тях.
Всичко за майките: Вие сте учител в държавната система и успявате да надминуваш стандартите, преподават по различен начин от традиционния с тебешир и черна дъска. Кога започнахте да преподавате по нов начин и какъв ефект оказва това върху децата?
Още от времето, когато работех в нормалното училище ‘Елена Куза’, се стремя да подготвям уроци, които да бъдат възможно най-интересни за учениците, да предизвикват техния интерес и да поддържат вниманието им будно. Винаги съм се опитвал да се поставям на ‘мястото’ на ученика, мислейки за това какво бих искал да науча, как новото знание може да бъде представено и с какви средства. Всички сме били ученици и си спомняме как треперехме при влизането на учителя в класната стая, как оставахме вцепенени на местата си в продължение на часове, често с ръце зад гърба, записвайки съдържанието на урока след диктовка, как някои от нас получаваха похвали, а други – унижения, дори физически наказания. Бих искал да вярвам, че този начин на провеждане на образованието вече не съществува, че ученикът е в центъра на образователния процес и че грижата за неговото хармонично развитие е приоритет.
Моят стил на преподаване се основава на афективното учене, което включва предизвикване на положителни емоционални състояния, благоприятстващи ученето. Ние, като преподаватели, сме длъжни да ценим любопитството и радостта, с които едно 6-годишно дете прекрачва прага на класната стая за първи път, и да развиваме мотивационните компоненти от емоционален характер: увереност в себе си, сигурност при решаването на проблеми, радост от откритията и удовлетворение от успеха.
От моя гледна точка, афективността, проявена в мотивация и учене, представлява един от основните фактори за формиране на личността на учениците. В учебната дейност, възпитанието чрез любов е най-ефективното средство за развитие и изграждане на личности, особено в началния цикъл.
