В продължение на повече от две години HMS Terror и HMS Erebus (олицетворение на смъртта в гръцката митология) остават затворени в лед близо до върха на света. Сред студените арктически условия, намаляващите дажби и липсата на надежда, оцелелият екипаж на злополучната експедиция на сър Джон Франклин от 1845 г. за определяне на северозападния път до Китай на 26 април 1848 г. окончателно изоставя двата си кораба. Макар и малко вероятно, мъжете се надяват да направят последен опит да избягат през замръзналия лед и тундрата.
Последните им месеци оправдават имената на двата кораба. В крайна сметка никой на борда на ‘Терор’ и ‘Еребус’ не успява да се измъкне жив и се смята, че мнозина загиват около остров Кинг Уилям в Нунавут, най-голямата и отдалечена територия на Канада. В крайна сметка доказателствата сочат, че последните няколко моряци в крайна сметка прибягват до канибализъм – и новият анализ доказва, че те го правят независимо от уважението към ранга на началника.
В опит да очертае в крайна сметка северозападен маршрут около света до Азия, експедицията на Бенджамин Франклин тръгва от Кент, Англия, на 19 май 1845 г. Когато екипажът слиза на брега през 1848 г., Франклин е мъртъв от близо година и 105-те оцелели се обръщат към старшия офицер, командир Джеймс Фицджеймс, да ръководи техния смъртоносен, безплоден поход.
Още през 50-те години на XIX в. издирвателните групи разказват на коренните инуитски общности, че са видели оцелели, които са се занимавали с канибализъм – твърдение, което шокира издирвателните групи предвид културното табу. При последвалите пътувания в региона са открити скелетни фрагменти от десетки тела на членове на екипажа. По-специално, на един археологически обект на остров Кинг Уилям са открити 451 кости от поне 13 моряци. През 1997 г. археолозите откриват следи от порязване върху почти една четвърт от тези останки, което най-накрая предоставя съдебномедицинско доказателство за канибализъм. Оттогава обаче само една проба е била свързана с член на екипажа с помощта на ДНК и генеалогични доказателства: Джон Грегъри, инженер на кораба ‘Еребус’.
Според доклад, публикуван на 24 септември в Journal of Archeology, изследователи от Университета на Ватерло и Университета Лейкхед са идентифицирали още един оцелял, който е стигнал до остров Кинг Уилям: Самият командир Фицджеймс.
Съавторът на изследването и изследовател в лабораторията по палео-ДНК на университета Лейкхед Стивън Фратпиетро заяви в придружаващото го изявление във вторник: ‘Имахме късмета да получим съвпадение от ДНК на потомците , защото работихме с проба с добро качество, която ни позволи да генерираме профил на Y-хромозомата.’.
Анализът на долночелюстната кост на Фицджеймс разкрива ясни следи от умишлени порязвания от инструмент с остър ръб – очевидни доказателства за канибализъм – въпреки че той е живял по-дълго от много от членовете на екипажа си. Според доклад, публикуван на 24 септември в Journal of Archeology, изследователи от Университета на Ватерло и Университета Лейкхед са идентифицирали още един оцелял, който е стигнал до остров Кинг Уилям: Самият командир Фицджеймс.
Съавторът на изследването и изследовател в лабораторията по палео-ДНК на университета Лейкхед Стивън Фратпиетро заяви в придружаващото го изявление във вторник: ‘Имахме късмета да получим съвпадение от ДНК на потомците , защото работихме с проба с добро качество, която ни позволи да генерираме профил на Y-хромозомата.’.
Анализът на долната челюст на Фицджеймс разкрива ясни следи от умишлени порязвания с остър инструмент – явно доказателство за канибализъм, въпреки че той е живял по-дълго от много от членовете на екипажа си. Останалите отчаяни и гладуващи очевидно не са оставили останките му да бъдат изхвърлени.
Свързани: Човешката плът не е много хранителна . .
Според Дъглас Стентън, друг съавтор на изследването и преподавател по антропология в Университета на Ватерло, в последните, отчаяни дни на експедицията, когато те се опитвали да се спасят, нито рангът, нито статусът са били водещи.
Последните открития на археолозите сочат, че съдбата на опита за експедиция на Франклин в някои отношения е дори по-страшна от историческия роман на ужасите, написан от Дан Симънс през 2007 г. Тя е дори по-страшна от минисериала от 2018 г., който е адаптация на същата книга по AMC, тъй като – предупреждавам за спойлер – никой от 129-те офицери или членове на екипажа не е успял да премине през многогодишното изпитание.
Ако има други известни потомци на експедицията на Франклин, Стентън ги насърчава да се свържат с експедицията и да видят дали тяхната ДНК може да помогне за идентифицирането на други останки в последната спирка на експедицията, която се намира на по-малко от 50 мили от изоставените кораби. Въпреки това Стентън добави, че екипът му е ‘изключително благодарен на това семейство, че сподели историята си с нас и предостави ДНК проби’.’.
В продължение на повече от две години корабите HMS Terror и HMS Erebus (олицетворение на смъртта в гръцката митология) остават затворени в лед близо до върха на света. В мразовитите арктически условия, при намаляващи дажби и без надежда, оцелелият екипаж на злополучната експедиция на сър Джон Франклин от 1845 г. за прокарване на северозападен път до Китай на 26 април 1848 г. окончателно изоставя двата си кораба. Макар и малко вероятно, мъжете се надяват да направят последен опит да избягат през замръзналия лед и тундрата.
Последните им месеци оправдават имената на двата кораба. В крайна сметка никой на борда на ‘Терор’ и ‘Еребус’ не успява да се измъкне жив и се смята, че мнозина загиват около остров Кинг Уилям в Нунавут, най-голямата и отдалечена територия на Канада. В крайна сметка доказателствата сочат, че последните няколко моряци в крайна сметка прибягват до канибализъм – и новият анализ доказва, че те го правят независимо от уважението към ранга на началника.
В опит да очертае в крайна сметка северозападен маршрут около света до Азия, експедицията на Бенджамин Франклин тръгва от Кент, Англия, на 19 май 1845 г. Когато през 1848 г. екипажът напуска кораба, Франклин е мъртъв от близо година и 105-те оцелели се обръщат към старшия офицер, командир Джеймс Фицджеймс, за да ръководят смъртоносния им и безплоден поход.
Още през 50-те години на XIX в. издирвателните групи разказват на местните инуитски общности, че са видели оцелели, които са се занимавали с канибализъм – твърдение, което шокира издирвателните групи, предвид културното табу. При последвалите пътувания в региона са открити скелетни фрагменти от десетки тела на членове на екипажа. По-специално, на един археологически обект на остров Кинг Уилям са открити 451 кости от поне 13 моряци. През 1997 г. археолозите откриват следи от порязвания върху почти една четвърт от тези останки, което най-накрая предоставя съдебномедицинско доказателство за канибализъм. Оттогава обаче само една проба е била свързана с член на екипажа с помощта на ДНК и генеалогични доказателства: Джон Грегъри, инженер на кораба ‘Еребус’.
Според доклад, публикуван на 24 септември в Journal of Archeology, изследователи от Университета на Ватерло и Университета Лейкхед са идентифицирали положително още един оцелял, който е стигнал до остров Кинг Уилям: Самият командир Фицджеймс.
Съавторът на изследването и изследовател в лабораторията за палео-ДНК на университета Лейкхед Стивън Фратпиетро заяви в придружаващо изявление във вторник: ‘Имахме късмета да получим съвпадение от ДНК на потомците , защото работихме с проба с добро качество, която ни позволи да създадем профил на Y-хромозомата.’.
Анализът на долночелюстната кост на Фицджеймс разкрива ясни следи от умишлени порязвания от инструмент с остър ръб – очевидни доказателства за канибализъм – въпреки че той е живял по-дълго от много от членовете на екипажа си. Онези, които са останали, отчаяни и гладуващи, очевидно не са оставили останките му да се разпилеят.
Свързано: Човешката плът не е много хранителна . .
Според Дъглас Стентън, друг съавтор на изследването и преподавател по антропология в Университета на Ватерло, в последните, отчаяни дни на експедицията, когато те се опитвали да се спасят, нито рангът, нито статусът са били водещи.
Последните открития на археолозите показват, че съдбата на опита за експедиция на Франклин в някои отношения е дори по-страшна от историческия роман на ужасите, написан от Дан Симънс през 2007 г. Той е дори по-страшен от минисериала на 2018, който е адаптация на същата книга на AMC, тъй като – сигнал за спойлер – никой от 129-те офицери или членове на екипажа не е преминал през многогодишното изпитание.
Ако има други известни потомци на експедицията на Франклин, Стентън ги насърчава да се свържат с експедицията и да видят дали тяхната собствена ДНК може да помогне за идентифицирането на други останки в последната спирка на членовете на екипажа, която се намира на по-малко от 50 мили от изоставените им кораби. Въпреки това Стентън добави, че екипът му е ‘изключително благодарен на това семейство, че сподели историята си с нас и предостави ДНК проби’.’.
В продължение на повече от две години HMS Terror и HMS Erebus (олицетворение на смъртта в гръцката митология) остават затворени в лед близо до върха на света. Сред студените арктически условия, намаляващите дажби и липсата на надежда, оцелелият екипаж на злополучната експедиция на сър Джон Франклин от 1845 г. за определяне на северозападния път до Китай на 26 април 1848 г. окончателно изоставя двата си кораба. Макар и малко вероятно, мъжете се надявали да направят последен опит да избягат през замръзналия лед и тундрата.
Последните месеци от живота им оправдават имената на двата кораба. В крайна сметка никой на борда на ‘Терор’ или ‘Еребус’ не се измъкнал жив и се смята, че много от тях загиват около остров Кинг Уилям в Нунавут, най-голямата и отдалечена територия на Канада. В крайна сметка доказателствата сочат, че последните няколко моряци в крайна сметка прибягват до канибализъм – и новият анализ доказва, че те го правят независимо от уважението към ранга на началника.
В опит да очертае северозападен маршрут около света до Азия, експедицията на Бенджамин Франклин тръгва от Кент, Англия, на 19 май 1845 г. Когато екипажът се разтоварва през 1848 г., Франклин е мъртъв от близо година и 105-те оцелели се обръщат към старшия офицер, командир Джеймс Фицджеймс, да ръководи техния безплоден поход.
Още през 50-те години на XIX в. издирвателните групи разказват на местните инуитски общности, че са видели оцелели, които са се занимавали с канибализъм – твърдение, което шокира издирвателните групи, предвид културното табу. При последвалите пътувания до региона са открити фрагменти от скелети на десетки тела на членове на екипажа. По-специално, на един археологически обект на остров Кинг Уилям са открити 451 кости от поне 13 моряци. През 1997 г. археолозите откриват следи от порязване върху почти една четвърт от тези останки, което най-накрая предоставя съдебномедицинско доказателство за канибализъм. Оттогава обаче само една проба е била свързана с член на екипажа с помощта на ДНК и генеалогични доказателства: Джон Грегъри, инженер на кораба ‘Еребус’.
Според доклад, публикуван на 24 септември в Journal of Archeology, изследователи от Университета на Ватерло и Университета Лейкхед са идентифицирали още един оцелял, който е стигнал до остров Кинг Уилям: Самият командир Фицджеймс.
Съавторът на изследването и изследовател в лабораторията по палео-ДНК на университета Лейкхед Стивън Фратпиетро заяви в придружаващото го изявление във вторник: ‘Имахме късмета да получим съвпадение от ДНК на потомците , защото работихме с проба с добро качество, която ни позволи да генерираме профил на Y-хромозомата.’.
Анализът на долната челюст на Фицджеймс разкрива ясни следи от умишлени порязвания с инструмент с остър ръб, което е ясно доказателство за канибализъм, въпреки че той е живял по-дълго от много от членовете на екипажа си. Онези, които са останали, отчаяни и гладуващи, очевидно не са оставили останките му да се разпилеят.
Свързани: Човешката плът не е много хранителна . .
Според Дъглас Стентън, друг съавтор на изследването и преподавател по антропология в Университета на Ватерло, в последните, отчаяни дни на експедицията, когато те се опитвали да се спасят, нито рангът, нито статусът са били водещи.
Последните открития на археолозите сочат, че съдбата на опита за експедиция на Франклин в някои отношения е дори по-страшна от историческия роман на ужасите, написан от Дан Симънс през 2007 г. Тя е дори по-страшна от минисериала от 2018 г., който е адаптация на същата книга по AMC, тъй като – предупреждавам за спойлер – никой от 129-те офицери или членове на екипажа не е успял да премине през многогодишното изпитание.
Ако има други известни потомци на експедицията на Франклин, Стентън ги насърчава да се свържат с експедицията и да видят дали тяхната ДНК може да помогне за идентифицирането на други останки в последната спирка на експедицията, която се намира на по-малко от 50 мили от изоставените кораби. Въпреки това Стентън добави, че екипът му е ‘изключително благодарен на това семейство, че сподели историята си с нас и предостави ДНК проби’.’.
