Учителите Зора и Дейв Кефър не са чужди на пътуванията, тъй като са живели в Обединените арабски емирства в продължение на осем години, преди да се върнат в Канада в края на 90-те години, за да бъдат с дъщеря си.
Затова, когато тя пораснала и завършила училище, двойката решила да се възползва от възможността да преподава в Централна Азия и отново се отправила на приключение, което щяло да ги отведе в малък град в Узбекистан, а след това в Казахстан.
Двойката твърди, че преместването там е било невероятно преживяване, което е предлагало предимства, каквито на Запад вече не се срещат, въпреки първоначалните им опасения, че са попаднали в суров на вид бивш съветски зандан, в който има прекъсвания на електрозахранването и непоносими горещини.
Зора, която е родом от бивша Чехословакия, разказва, че след като дъщеря им напуснала дома, те ‘решили, че е време да възобновим номадското си съществуване.’ След като научават, че Казахстан се нуждае от учители, те смятат, че това ‘звучи като интересен проект’ и се записват, като прекарват почти пет години в страната.
Според нея, мнозинството от хората не са наясно както с физическия размер на страната, така и с дела на малцинствата, които я наричат свой дом.
Ново приключение
След края на престоя си в Казахстан, Кефърс са готови за нещо ново. След като приемат договор за работа в Кувейт, те ‘засядат’ в близкоизточната държава по време на пандемията Covid-19.
По отношение на желанието им постоянно да се местят, Зора отбелязва: ‘Понякога може да е предизвикателство да се върнеш към нормалния начин на живот.’.
‘Получавате възможност да живеете това вълнуващо, разочароващо и понякога изключително непредсказуемо съществуване.’.
След като през март 2020 г. Зора и Дейв получават предложения за работа в училище за ‘надарени деца’ в Узбекистан, те започват да обмислят преместване там.
Въпреки липсата на ентусиазъм при проучването на Нукус, шестия по големина град в Узбекистан, и невдъхновяващото описание, те в крайна сметка решават да опитат.
Когато пристигат за първи път в Узбекистан през 2020 г., Зора е изумена от архитектурата на страната, като я характеризира като ‘смесица от нелицеприятни, утилитарни сгради от съветската епоха, разположени една до друга с модерни високи сгради.’.
Зора и Дейв, всеки от които имал многократна работна виза, се установили сравнително лесно и били посрещнати добре, докато страната все още била ‘под облака на Ковида’.’.
Зора отбелязва: ‘Дейв и аз имахме щастието да участваме и да се наслаждаваме на много от традициите, които предлага едно толкова колоритно общество.’ ‘Местните жители са изключително любезни и приятелски настроени.’.
Културни различия
Въпреки че за новодошлите може да бъде предизвикателство да се приспособят към живота в страна като Узбекистан, Зора отбелязва, че поради времето, прекарано в Казахстан, това не е било толкова трудно за двамата.
Узбекистан не е бил културен шок, защото, както тя казва, ‘всичко това е Централна Азия. И двете са бивши съветски републики. Много сходни култури.’.
Въпреки че приблизителното население на Нукус е 329 000 души, Кефърс обичат дома си и се чувстват добре в общността, въпреки първоначалните си опасения.
Зора казва: ‘Всъщност това е много смешно. Хората просто обичат да практикуват английски език. Постоянно те спират и искат да разговарят (на английски език).’.
Тъй като съпругът на Зора и тя не говорят узбекски, често използват Google Translate, за да общуват с местните жители.
Тя продължава: ‘Тук Google Translate е най-добрият ви приятел.’.
Фактът, че Зора никога не може да се отегчи от изследването на нови места, е едно от любимите ѝ неща в Узбекистан.
Тук никога няма скучен момент, твърди тя и добавя, че никога не е скучно.
Тя обаче така и не успява да се приспособи към едно нещо: редовните прекъсвания на електрозахранването, които започват по времето на руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г.
Тя заявява: ‘Мога да ви кажа, че не е забавно, когато климатикът не работи, защото тук е горещо.’.
‘Това не е място за сковани хора. Трябва да сте много гъвкави, защото никога не знаете какво ще се случи.’.
Зора и съпругът ѝ лесно се приспособяват към живота в Узбекистан, но тя отбелязва, че наличието на един друг като система за подкрепа е от решаващо значение. Тя смята, че хората, които се преместват сами, вероятно се борят много повече.
‘Нукус е малка общност. Определено не разполагате със същия вид емигрантски басейн, какъвто има, да речем, в столицата Ташкент – отбелязва говорителката.
‘Това е малък град, така че трябва да се потрудите малко повече, за да се запознаете с хората. Тук това не се получава.’.
Усещане за общност
Зора твърди, че издръжливостта на квартала и неговите жители, които са били готови да направят нещо повече за своите съседи, ѝ е дала надежда.
‘На това място има много по-силно чувство за общност. Семействата са по-близо едно до друго. На Запад ние някак си загубихме това, ако разбирате какво имам предвид.’.
Тъй като няма същата мрежа за социална сигурност, хората тук все още разчитат много един на друг. Всъщност това е необходимост, защото имаш семейството си, на което да се опреш в случай на спешност.
На всеки около шест седмици Зора и Дейв предприемаха пътуване до столицата Ташкент ‘за един хубав уикенд’, въпреки че през по-голямата част от времето живееха в Нукус.
През 2021 г. двойката прекъсва работата си, за да посети Самарканд, Бухара и Хива – три града, които някога са били част от Пътя на коприната.
Тя заявява: ‘Наистина не мога да си представя да напусна Узбекистан, без да видя тези легендарни градове.’.
‘Те са наистина невероятни. Имаш чувството, че пътуваш назад във времето и влизаш в някоя от онези вълшебни близкоизточни приказки като ‘Хиляда и една нощ’. ‘.
Зора ми каза, че Хива, малък град в югоизточен Узбекистан, е впечатлил както нея, така и Дейв.
Тя продължава: ‘Хората не знаят много за Хива, защото не е в региона, където са Самарканд и Бухара‘, преди да обсъди ‘страшното преживяване’ да се изкачи на 45-метровото (148-футово) минаре Ислам Ходжа.
‘Това е страхотен град с прекрасна архитектура, но толкова много хора го пропускат.’.
Когато я питат какво най-много е обичала в живота в Узбекистан, Зора отговаря, че без съмнение това са нейните ученици.
Като учител, тя смята, че най-големият плюс е, че нямаме никакви проблеми с дисциплината, защото децата тук са много мили – казва тя.
Зора смята, че храната в Узбекистан е ‘от този свят’ и е голям фен на кухнята на страната.
Времето е ‘толкова хубаво в сравнение, да речем, с Канада или Северна Америка‘, твърди тя.
‘Вкусът е наистина невероятен в сравнение с продуктите от супермаркетите в Канада, а и тук постоянно има слънце.’.
Развиваща се страна
Зора посочва, че макар да са смятали Узбекистан за изключително евтин, всичко това е ‘относително’, защото са получавали ‘добра заплата’.’.
Тя заявява: ‘Очевидно е, че нямаше да е много по-евтино, ако получавахме местна заплата.’.
Едно от нещата, които най-много липсват на Зора в живота в Канада, признава тя, е, че не се налага да се занимава с дублаж, когато става въпрос за гледане на филмови хитове.
Двойката все пак успява да отиде до Ташкент, за да види на живо няколко балетни и модерни танцови представления.
‘Това е огромен плюс за нас, защото тези произведения бяха невероятни, а билетите са наистина евтини’, отбелязва тя.
‘Затова трябва да се концентрирате върху това. Никакви филми, а невероятни танци.’.
Двойката имаше възможност да участва в обичайните празненства, като например Новруз – фестивал, посветен на персийската Нова година, който е официален празник в Узбекистан и се отбелязва на 21 март.
‘Част от него е варенето на пудинг в продължение на десет часа в голям казан’, казва Зора.
Поради това, че ‘е много далеч’, посещенията на двойката от дома се оказват редки, което е един от недостатъците на живота на място като Узбекистан.
‘Това е едното нещо (разстоянието), а другото, което е още по-съществено, е, че нямаме никаква почивка (от работа’).’.
Всяко лято двойката пътуваше обратно до Канада, за да се събере с близките си.
Тя отбелязва: ‘Хубаво е просто да видиш, че все още е там, и да възстановиш връзката.’.
Зора казва, че всеки, който мисли да се премести в Узбекистан, трябва да има предвид, че това е ‘все още развиваща се страна’ и че вероятно няма да има достъп до същите удобства и начин на живот, с които е свикнал.
Изключително полезно би било да сте много гъвкави и да имате страхотно чувство за хумор, продължава тя, като добавя, че не бива да очаквате същото ниво на комфорт и ефективност.
‘След този опит станах още по-гъвкава и отворена, отколкото бях преди.’.
За пореден път Зора и Дейв взеха решение да напуснат дома си и да се отправят на ново пътешествие след четири години в Узбекистан.
Сега, когато са пенсионери, те възнамеряват да пътуват много през следващата година, докато решат какво да правят по-нататък.
Зора казва, че не възнамеряват да останат в Канада за постоянно, въпреки че ще им гостуват за кратко.
‘Надяваме се, че никога няма да изгубим желанието си за странстване. Обичаме Канада, но това не означава, че възнамеряваме да останем на място’, допълва тя.
Зора подчертава, че все още избистрят нещата, в отговор на въпроса кое място е следващото в списъка им.
Тя заявява: ‘Бъдещето е непрозрачно.’.
Регистрирайте се на CNN.com, за да получавате повече новини и бюлетини от мрежата.
